Together Always

Тук е като в турски сериял!

-За какво говориш, лельо?-Матео погледна объркано Майли.

-Оф...... когато бях на вашата възраст и с мен стана нещо странно........ бях отведена в "Царството на дяволите". Баба ми ми беше казвала, че някои деца са орисани да бъдат част от онова глупаво проклятие......-леля спря за момент. Уау! Какво по...... Що за клевета е било това!-Когато Антонела роди теб веднага потърсих начини да те оттърва от това предсказание, но явно не съм успяла! Всеки ден се чудех какво а правя. Когато майка ти ми съобщи, че си "мъртав" си казха, че ти си в онова царство.... Тогава не знаех, че може да се връщаме на земята и да изпълняваме желания. После разбрах, че си жив и веднага дойдох.  Всички лъжи, които наговорихте бяха....супер!-почна да се смее.-Но леля ти е в тази игра от години.-Засмяхме се с нея, но моето беше нервно. Какво по....... 

-Но...... как си се върнала тук?-попитах, а тя се усмихна.

-Любов!-отговори.-Тогавашната царица разбра, че съм влюбена в чичо ви и ме пусна.....-усмихна се.-Ами вие?

-Оженихме се!-отвърнахме в един глас. Спогледахме се и се усмихнахме.

-Добре! Но.....сега трябва да спрем сестра ми ад отиде при Моника!-щракна с пръсти.-И знам как!

-О, боже! Майко мила!-леля се "прививаше" от болка. Плана и беше да накараме мама да я заведе на лекар и така да не отиде у нас. Мъжете ги нямаше, а аз и Матео седяхме до Майли и държахме ръцете и. Тя ни намигна и продължи.-Защо, господи! Ще ме прибираш ли? Искам още малко да поживея!-маааалко преиграва! Но все пак.....

-Какво става?-мама връхлетя в стаята.-Како?-клекна до леглото и.-Какво ти е?

-Ай майко! Май умирам! Да! Отивам горе при господ!-леля започна да сочи тавана, а аз едва сдържах смеха си.

-Не говори глупости како! Господ няма да те иска! Дявола ще те вземе!-е не! Покрих устата си с ръка и захапах устни. Сдавих смеха си и погледнах Матео, който също едва се сдържаше.

-Бива ли така?! Да ми говориш такива неща пред децата!-леля отново се оплака от корема си.

-Казах ти да не ядеш онова пържено пиле, нали? -мама я скастри.

-Аз тука умирам.... ти за пърженото мислиш!-това е като някой турски сериал!

-Добре, добре! Луна е завършила гимназията с биология плюс ще викна доктора и излизам.-Ужас! Погледнах леля, а тя се ококори.

-Абе жена! Как ще ме оставиш на тея двамцата! Ще ме зарежат, ще отидат да се натискат някъде! Друг път ще излезеш!-идеше ми да фрасна леля, но и да се разхиля като полудяла.

-Не говори така како! Те са отговорни!-каза мама.

-Мамо по-добре остани! Мама може да я видиш друг ден.-казах. Тя се нацупи, но кимна.

-Ще викна доктора.-излезе от стаята. Щом се уерихме, че не ни чува........аз и Матео избухнахме в смях. Леля се изправи и последва примера ни.

-Е как беше?-попита тя.-Как не ме взеха на онзи кастинг за филмова актриса!

-Беше страхотна!-аплодирахме я, а тя се поклони.

Доктора преглеждаше леля. Вече беше тъмно на вън и мама не можеше да излезе. Слава Богу! Доктора се показа от стаята и ни погледна.

-Добре е! Няма нищо сериозно! Яла е пържено, което не бива да повтаря! Сега да яде повече салати, таратор и плодове!-лекаря заръча и си тръгна.

-Казах на Моника и тя ме разбра. Ще се видм друг път.-Антонела се показа с усмивка.

П.П. Hola!

Ето ме с една по-хумористична част..... е според мен де, но искам и вашите мнения!

Какво мислите за разказа на Майли? Очаквахте ли го?

Ами за идеята и? Сммяхте ли се?

Тук нямам много въпроси, но вие пак може да напишете нещов  повечко!