Together Always

-Не! Аз вече съм Луна Балсано!

-Не! За бога.......ГОООООЛ!!!-Бруно, Джери и Матео се бяха разголещили пред телевизора. Гледаха мач и се радваха, защото техния отбот печели. Абе....мъже!

Аз, Майли и мама Тони бяхме седнали на масата и си говорехме за новата колекция на мама.

-Сватбената рокля е много яка!-Майли ни я показа, а аз останах с отворена уста.....беше великолепна!

-Може Моника да я даде на дъщеря си за втората сватба.-Антонела се усмихна и я огледа. Пак се заговори за втора сватба!

-Искаш ли днес да отидем при вашите?-Матео ми прошепна и погали рамото ми. След вчера не смеех да го погледна в очите, защото се сещах за думите му и се изчервявах като домат.-Ела....-прошепна ми отново, а аз като послушно момиче тръгнах след него. Излезнахме в градината и той се обърна към мен, при което аз ведага наведох глава. -Ще ми кажеш ли какво става? -гласа му беше нежен и спокоен.

-Не, нищо! Просто......ден като ден!-повдигнах рамене, но не главата си оставих сведена.

-Доообре! А пък аз си мислех, че жена ми се рамува от мен, зареди снощи.-той повдигна брадичката ми с показалец и погледите ни се срещнаха.-А....може би е така?-повдигна вежда, а аз въздишах.

-Може би.....малко!-усмихнах се, а той ми отвърна.

-А не бива!-каза се едно ми се кара.-Не бива да се рамуваш от мен! -поклати глава.

-Не се срамувам от теб.....просто ме е срам от думите ти......-прехапах устна и усетих как той се засмива с мен.-Това звучи тъпо!-казах, а той разтвори ръцете си за една прегръдка. Вкопчих се в него и вдишах от аромата му.

-Какво ще кажеш този следобед....да отидем при вашите.-отделихме се един от друг.

-Май е време.....-повдигнах рамене.-Антонела не спира да говори за втората ни сватба.....и за колежа ни.

-Мама няма да се откаже! Ако скоро не говорим с родителите ти....тя ще го направи!-Матео изрече и усмивката падна от лицето му.

-Добре тогава! След два часа да тръгнем.-той кимна и се върнахме в къщата......

С Матео вървяхме към имението на родителите ми. Бяхме се хванали за ръце и необелвахме и дума. Бях напрегната...... какво ли ще стане? Боже....в корема ми имаше една топка притеснение, която караше закуската да излезе на яве.

Когато пред нас се откри огромното ни имение стиснах ръката на Матео. Той ме погледна окоражително....

-Всичко ще е наред!-каза и натисна звънеца. Минути по-късно пред нас бяха застанали мама и татко. Корема ан мама беше дори по-голям..... Когато ни видяха пребледняха. Вратите пред нас се отвориха и ние с Матео пристъпихме на пред.

-Матео.....Луна?!-сълзи се стекоха от очите ми....дори не бях осъзнала кога съм почнала да плача....почнах да кимам с глава, за да потвърдя, че сме ние.

-Мони, Сър!-Матео се усмихна. Той ги наричаше така, когато беше малък. Мама и татко седяха с отворени усти и се взираха в нас.-Ние сме!

-Отново някоя шега! Матео е.....мъртав от толкова време!-извика майка ми и пусна ръката на татко.-А ти......ти пак си онази, която дойде при няколко дена......Не ви е срам! Подигравате се с болката на хората! -разкрещя се тя, а аз отстъпих крачка на зад.

-Не, мамо....има начин да докажем, че аз съм....вашата Луна!-отново събрах кораж и се върнах до Матео.

-Да бе.....и какъв?-майка ми скръсти ръце и зачака.

-ДНК тест.-каза Матео и татко и мама се спогледаха.

-Не!-отсече мама.-Аз отказвам! Няма да минавам през това.....не!-отсече и тръгна към имението. татко седеш тук.

-Татко....моля те! Не ни трябва кой знае какво....замо четката за коса на мама и твоята четка за зъби.....нещо подобно.-помолих се на него.-Моля те татко!-повторих и осетих, че гласа ми се пречупва.

-Не знам....-той поклати глава.

-Моля те, Мигел! Помисли....и да направиш теста не губиш нищо! Но ако го направиш......ще разбереш, че дъщеря ти е тук, жива и здрава!-Матео ме подкрепи.

-Добре! Но утре ще се чакаме в парка на глвната.......ще нося нещата. Точно в 10:00 часа. Ясно?-поклатихме глава в знак на съгласие и той ни изпрати. Веднага след като вече не виждах татко, се хвърлих в прегръдките на съпруга си. Когато се отделихме той избърса сълзите ми и се усмихна.

-Сега ще докажем, че ти си си Луна Валенте!-Матео каза.

-Не! Аз вече съм Луна Балсано! С този тест ще докажем, че съм дъщеря на Моника и Мигел.-поправих го и той се усмихна наведе се към мен и ме целуна нежно. Дано сега всичко се нареди!

П.П. Отново тук! Съжелявам, че не качих по-рано, но наистина съм натоварена! Тестове, матури, изпитвания....който е седми клас ще ме разбере!

На бързо няколко въпросчета.....

Хареса ли ви началото?

Мислите ли, че Антонела става досадна с втората сватба? Дали ще отиде да говори със семейство Валенте?

Защо, според вас, Моника отказа толкова ясно за ДНК тестта? Но пък за сметка за това....Мигел се съгласи.

Хааресаха лив и финалните думи ан Луна "-Не! Аз вече съм Луна Балсано! С този тест ще докажем, че съм дъщеря на Моника и Мигел"

До следващия път!