Together Always

Среща със Себастиан, среща с Амбар.

Седяхме в кафенето до имението Балсано. Татко мълчаливо гледаше в една точка, а аз почвах да се изнервям от мълчанието. Матео кротко ни следваше.

-Татко!-наруших тази проклета тишина. Мъжете ме погледнаха и зачакаха да довържа. От къде да почна?-Какво става? Възможно ли е да са объркали  резултата?

-Не мисля! Никога не са го правили!-татко ги защити.

-За всичко има първи път.-отговорих с по-висок тон.-Добре, ако не са сгрешили значи, че.......аз...... не съм.......никаква на мама?-сбръчках вежди.

-Не говори така! Тя те е отгледала!-Какво по дяволите! Какво става с.....всичко! Живота ми тотално се обърка!-Какво ще правим?

-За сега....нищо! Ще....изчакате малко да видя....да говоря с Моника. Сега е бременна и не мога да и поднеса тази новина!-Матео кимна вместо мен.-А с вас какво става? Как така Матео е жив? И как сте се намерили?-сега беше наш ред да обесняваме.....да лъжем.

"Обеснихме" на татко как по-късно единия доктор е забелязал, че иамм съвсем лек пулс, оспели да ме спасят. Разхождала съм се с амнезия по улиците на Буенос Айрес, Матео ме е видял, познал ме е и ме е приютил. Спестихме си частта с брака и това, че майка му иска втора сватба.

-И сега ще останеш там?-татко повдигна вежда.-Може да те заведа на хотел. Ще предплатя за седмица, зада не ставаш наха......-беше прекъснат.

-Не господин Мигел! Луна винаги е добре дошла у нас! Знаете, че майка ми винаги се радва да я види.-Матео разпалено обесни. Татко се изправи и си тръгна.

Влизахме през големите врати ан имението ни. С Матео влязохме хванати за ръце и се качихме направо в стаята ни.

-Ухххх!-казах хвърляйки се на леглото.

-Ихххх!-Матео се метна до мен като така разтресе леглото и мен. Обърнах се към него. Беше затворил очите си.-Зяпаш!-заяви.

-Не е вярно!-запротестирах.

-Мхм!-усмихна се. Телефон звънна и той отвори очите си. Огледахме се, Матео се изправи и ми донесе мобилното устройство.

-Ало?-се чу от другата страна.

-Нина?-опитах да разпозная по гласа.

-Оцели! Искаш ли този следобед да излезем?-само обяд беше. Мислех, че деня е заминал, но....явно не!