Together Always

-Съжалявам, Коте, но не е Матео

----От името на Луна----

-А вие Луна Валенте вземате ли Матео Балсано за важ законен съпруг? Да го обичате в болест и здраве? В бедност и богатство? В добри и лоши времена?-смях. Това беше реакцията ни с Матео. Говорехме по телефона. Мина цяла седмица, в която се занимавах само със сватбата си. Уау, беше си трудно! Извиних му се, че не сме си говорили и започнахме да си се шегуваме. Опражнявахме се как ще си кажем "да!". За вас не знам, но на мен в първия момент ми се стори романтично, а сега се смея.

-Добре, добре! Да спрем!-казах и седнах на леглото си. -Как си? Нали не ми се сърдиш вече?-милчкия си беше помислил, че му изневерявам! Беше толкова сладко да го каже.... представях си го със сладки очи. Ай!

-Нали ти казах! Сърдя ти се! Може за извинение да ми дойдеш на гости утре!-усмихнах се широко.

-Мммммне! Ако Майли пак ни запише какви ги вършим мама и татко ще ме скъсат от подигравки!-спомних си миналия клип, който още седеше на телефона ми в галерията.

-Че кой е казал, че Майли ще е тук? Утре няма да има никой!-звучеше толкова изкушаващо, особено с мислите, които ми минаваха през главата.

-Добре!-навих се. Поговорихме си още малко и затворихме телефона.

Станах, за да се оправя. Днес ще идва жената, която оставих да отговаря за стаята на Маркус. Щеше да е добре, ако и помнех името, но както и да е! Трябваше да е тук до половин час, за да ми покаже рисунка как ще изглежда стаята. Ако я одобря-супер, ако не трябва да прави нова.

Облякох си дънки и тениска. Тъкмо чух звънеца.

И така си мина деня. Одобрих стаята сега трябва да копувам материали, да наемам майстори....... още много работа. 

Излязох да се разходя от из нощните улици на този красив град. Беше тихо и спокойно. Толкова отпускащо. Усетих как телефона ми извибрира в задния джоб на дънките ми. Съобщение.

Мат: Какво правиш?

Той пък защо ми пише по това време?

Лу: Разхождам се.

Сега съм сигурна, че ще ме смъмри, за дето съм излязла сама късно.

Мат:Искаш ли да се видим?

Да се видим?!

Лу: Ам, аз да. Къде?

Трябваше да призная, че ми липсва.....

Мат: Ела в хотела на болеварда със цветния фонтан.

Защо иска да се видим в хотел? Мнаго странно! Тръгнах към посоченото място, но се притеснявах. Имах лошо предчувствие! Какво ли ще стане? Защо иска да се видим в хотел? Не! няма смисъл да се тревожа излишно! Това просто е моя первезен годеник, който иска да се видим в хотел.... сами.....в хотелска стая.....

Пристигнах пред голямата сграда. беше много красива отвън. Влязох и се насочих към рецепцията.

-Стая на името на Матео Балсано.-жената беше усмихната, а щом провери за такава регистрация ми каза номера на стаята и ми пожела приятна вечер като ми намигна. Моля? Какво се опитваше да ми намекне?

Закачвах се по стълбите. Вече нямах никакво търпение..... исках да видя своя принц. Стигнах стаята и отворих бавно вратата. Беше затъмнено. Боже! Колко е красиво! От вратата се виждаше, че на масата, на шкафчетата са поставени свещи. Спалнята беше украсена със листенца от бяла роза. Нищо,че не ми е любима. Листенцата изпъкваха на винено червения чаршаф. На масата имаше две чаши за вино и една ботилка от френското вино, което попринцип татко обича. Толкова се е постарал, но къде е той?

Усетих как една доста голяма ръка се увива около ханша ми. Усмихнах се и затворих очи. Знаех кой е макар, че мисля че греша. Матео не е толкова едър.

-Матео?-попитах с усмивка на лице. Може да е тренирал през изминалата седмица.

-За жалост, коте не е Матео!-Настръхнах. Но не беше онова настръхване, както когато ти е приятно, а точно обратното. Очите ми се ококориха леко, устните ми потрепнаха. Страх ме обвзе. Какво по дяволите? Кой беше този грамадан зад мен?

П.П. Как сте?

Ето я главата, която писах много на бързо! Надявам се да няма чак толкова правописни и пунктуационни грешки!

Какво ще кажете за главата?

Хареса ли ви? Какво ще кажете за началния разговор? Кой според вас е в стаята с Луна? Защо я е повикал? Какво ще стане?