Together Always

Амбар може и да съчувства

----От името на Матео----

----Два часа по-рано----

Най-накрая усмяхме........ Доказахме на чичо, че не лъжем! Как? Леля го заведе в съседната стая, която се пада библиотека и не знам как, но успя! Тъкмо тръгвах към стаята ни с Луна...... Притесних се, защото след като се качи повече не е слизала.

Отворих плахо вратата. Очаквах ад видя всичко..... Как плаче, обвинява се, крещи, чупи......но не и да заваря празна, подредена стая.

-Луууу?-извиках одължавайки името. Нищо..... Застанах до вратата на банята и леко се провикнах.

-Луна, там ли си?-нищо.-Лу, влизам!-открехнах съвсем леко вратата, но я нямаше..... Къде е отишла? Огледах се и видях телефона на леглото..... имаше малка бележка до него. Вдигнах и започнах да чета.

-Мили Матео, Ах, колко лигаво звучи, нали? Няма да овъртам...... Заминавам! Не ме търси, няма смисъл! Изхвърлих картата от телефона си..... Матео, толкова съжелявам! Аз съм виновна за страданията на семействата ни. Мама е в онова състояние, зареди мен! Родителите ти се съмняват в теб, зареди мен! Чичо нарече жена си психично болна, зареди мен! Всичко е ЗАРЕДИ МЕН! Тръгвам.......отивам някъде, където няма да нараня никого! Къде-не знам! Но това място не е в дома ти!

Не си мисли, че ти имаш вина! Не...любими! Бях много щастлива да се оженим, да сме заедно.......но явно не е писано! Май много се филмирах! Просто съм честна..... дано намериш щастието, което заслужаваш......дори да не е с мен!

С много любов Луна!

Какво прочетох току-що? Как е възмножно? Зрението ми се замъгли от напиращите сълзи....... накрая те излязоха на яве..... плачех, гледайки проклетото писмо..... Не е възможно! Изправих се и отворих големия ни гърдероб..... Беше взела само няколко дрехи.....

Защо Луна? Не можа да останеш, да поговорим....заедно ад решим проблема! Да беше казала, че искаш да останеш сама! Щеше да отидеш където пожелаеш........ Защо?

Плачех и се чудех къде може да е? Защо проклета съдба такава? Защо ми адде Луна, след като си искала да ми я отнемеш?

----От името на Луна----

-Не, Лили! Избрах да напусна живота му и така ще направя!-отвърнах, макар и вътрешно да се самоубивах с тези думи....

-Щом така искаш.... Но ако се обичате ще се намерите!-тя ме придърпа в прегръдките си, а аз не отказах да се сгуша в тях.... Толков топли и успокояващи!