Together Always

Знаех, че няма как да се оттървеш Матео!

-И какво? Не си говорил с мама?-попитах учудено.

От рождения ден на Амбар беше изминала седмица. Седмица, в която "отново" станах социална. Нина ме изведе няколко пъти и се запознах с нови момичета.....и момчета, което Матео не удобри особено! Сега седях в едно кафене с баща си и говорихме относно онзи тест за ДНК.

-В крехко състочние, мила..... Не мога сега да говоря с нея!-Разбирах това! Мама беше бременна в деветия месец и скоро беше термина и. Имах толкова много въпроси към нея.  Не исках да я натоварвам и з атова си търпях, но вече нямам сила. Вчера я видях в мола.....беше щастлива. Обикаляше с  приятелки и купуваха неща за нероденото ми братче/сестриче. Ох как исках да очаствам в това опазаруване!

-Да, разбирам!-отговорих с въздишка.-Ще изчакам да роди...... но ти..... как така не знаеш как ти си ми баща, а тя не е моя майка......-попитах въпроса, който ме гвоздеше.

-Мила и аз не знам! Но ти обещавам скоро да узнаем! Как върви при вас?

-Да!-и сега ми светна нещо.-Татко ти познаваш ли Лили Бенсон?-повдигнах вежда.

-Всички я познават.-усмихна се той.

-Имам предвид, дали сте били приятели преди......-поточних.

-Като малки бяхме близки. Аз, майка ти, тоест Моника, Лили и Антонела.-татко се усмихна на спомените си.

-Знаеш ли, че много приличам на нея?-попитах.-Едакви коси, очи, усмивките ни си приличат........може да мине за моя майка.-усмихнах се.

-Тя си има дъщеря. Аманда.......Анди.....не, какво беше?-татко се зачуди.

-Амбар.-засмях се.

-Точно! Хайде, аз тръгвам!-стана, целуна ме по бузата и си тръгна, плащайки сметката.

Прибрах се и какво да видя.....

Мама говореше по телефона. Усмихваше се, което активира и мочта усмивка. Тя ме забеляза и ми махна. След секунда затвори телефона видимо доволна.

-Какво става, мамо?-попитах свекърва си. Колко странно звучи?!

-Говорих с Моника.-Какво?! Боже?! Защо?! Защо на мен?!-Уговорихме си среща следобед да отида у тях!- Ако мислех, че предното е лоша новина, то тази е ужасяваща! какво подяволите! И сега?!

-О! Това е супер!-казах с престорена радост.

-Нали? Ще си поговорим...... ще се видим. Толкова имам да и казвам!-и сега?! -Ще видя какво ще стане с вас двамата с Матео Може и да я убедя?-повдигна рамене. Тръгна към стаята си, а аз седях като гръмната.

След като се осъзнах тръгнах на горе към стаята ни с Матео.

-Мат?-казах, затваряйки вратата.

-Да?-отвърна усмихнато.-Какво стана с мигел?

-С татко всичко е ок, но с мама....... Матео майка ти днес отива у нас!-казах, а той се ококори.

-За какво говориш? -попита.-Не може да ходи!-стана и започна да обикаля в кръг.

-Какво ще правим? Трябва някак да я спрем!-казах и чух отваряне на вратата. Майли се показа.

-Здравейте деца! Може ли да поговорим?-изглеждаше сериозна и разтревожена. Кимнахме. Тя влезе и затвори след себе си.-Вие казахте, че след като сте се сгодили сте живели при Джим и Рамиро, нали? В Италия.-Какво? Кимнахме.-Колко време?- Защо ни пита?

-Защо лельо?-попита Матео.

-Отговорете.

-Няколко месеца.-казахме и двамата.

-Защо лъжете?-попита тя. О, майко! Как?

-Но.......-почнах аз.

-Но? Какво но, Луна? Защо сте лъгали семейството си? При дъщеря ми и годеника и сте били само един месец! Защо лъжете? Къде сте били? Какво става тук? защо толкова не искате някой от нас да се срещне с Моника и Мигел?-затръпа ни с въпроси. Погледнах Матео, а той беше дори по-изненадан от мен. Как е разбрала? Страх обвзе тялото ми. Ами сега?-Луна, Матео!-кресна леко.-Ще ми кажете ли? Или да говоря с родителите ви?

-Лельо Майли...... ние....сложно е, пък и не е за вярване!-започнах аз.-Няма да повярваш!-продължих.

-Така е! Лельо ние не сме направили нищо лошо! Просто съдбата си играе лоши шеги!-матео довърши.

-Какво по......-Майли започна.-Слушам ви!-настанихме се плахо на леглото с Матео, а тя на креслото и заслуша......

Казахме и всичко! Абсолютно всичко! За дяволското царство, за лъжите ни...... А тя седя и гледа тъпо.

-Вие........ майко!-въздъхна тя.-Знаех, че няма как да се оттървеш Матео!-Майли одари леко челото си. За какво говори?

П.П. Ето ме! Как сте?

Какво ще кажете за главата? Колко грешки съм допуснала? Някой броя ли?

Значи......... Какво мислите за момента на баща и дъщеря? Радвате ли се, че Мигел е до дъщеря си?

Какво мислите за лошата изненада на Моника спрямо Луна? Очаквахте ли, че ще се обади на Моника да се видят? Какво мислиет ще стане ако се видят? Ще се видят ли?

Ами за Майли? Какво мислите имаше предвид? Не забравяйте, че самата истори е почната с идеята за фантастични елементи! Дали тя ще помогне на Матео и Луна?