Together Always

Може би Луна наистина се прави на добричка

----От името на Амбар----

Бях в стаята за гости, където настаних Луна. Тя бе заспяла, а аз просто седях и я гледах.

Защо каквото и да првя, за да загърбя миналото и тази информация, която знам, виняги то се връща?! Не може ли просто всяка да си живее живота, но без да се пресекът съдбите ни?! Косата на Луна се бе разпиляла, бе накъдрена като моята. Иска ми се да можех да сторя нещо! Знам какво и е! Но едно е по-добре от случея с мен..... той не я е......не я е изнасилил! При мисълта за това ми се догажда..... този тъпанар трябва да влезе в затвора! И аз лично ще се погрижа за това!

Влязох в своята стая и взех телефона си. Нищо, че е късно! Набрах номера на човек, който знаех, че може да направи всичко за мен. Почках малко и ми вдигнаха....

-Какво да направя за теб, кукло?-чух мекия му глас.

-Искам да намериш един човек и да го заловиш.-казвам, а  от другата страна се чува лек кикот.

-Разбрах! Знаеш процедурата.-напомни ми.

-Името му е Себастиан, гарваново черна коса, доста едър и не ти говоря за дебел! Очите му са кафеви. Носи лепенка на котрето на дясната си ръка. Парите ще ти дам като го хванеш!-обесни всичко. Дано си получи заслуженото.

-Ясно кукло! Бай!-затвори ми.

----От името на Луна----

Очите ми се отвориха, зареди парещите слънчеви лъчи. Амбар леко открехна вратата на стаята и надникна, за да провери дали спя. Щом видя, че съм будна влезе и се настани до мен на леглото.

-Как си?-загрижеността и бяха като на сестра.

-Добре. Благодаря!-усмихнах и се. Тя минава през период, зареди това със сетра и, а сега и аз съм се качила на главата и!

-Хайде на закуска.-кимам и двете се изправяме, за да слезем долу.

На масата сме седнали аз Амбар и Лили. Двете ме размиваха и си говорихме на дълго и широко. Толкова приятно, като чели сме едно семейство. Никога не ми е било толкова добре с моята майка.

-И тогава аз просто си тръгнах! -Лили разказваше поредната си история.-Луна колко ще ни погустуваш?-погледна ме в очите.

-Тръгвам след закуската. Имам уговорка с Матео.-Как ще му кажа? Да му кажа ли? Ами ако не му кажа?

-Ще му кажеш ли?-блондинката ме поглежда.

-Не знам!-отвръщам и повдигам рамене.

-Кажи му! По-добре е да няма тайни между вас! Ако има доверието почва да се губи! Ще е хубаво да знае!-Лили ме посаветва, а аз и се усмихнах.

----От името на Амбар----

Назакусвахме се и Луна си тръгна. Мама се оправи и излезе за ателието си, а аз останах сама. Е поне бях сама, докато големите врати на имението ни не се отвориха и през тах не влезе леля ми Шарън. Облечена както виаги в официална рокля, в цвят бодро, грима и беше лек, а косата на перфектен кок.

-Какво правиш?-запита ме тя след като ме видя.

-Нищо.-повдигам рамене.

-Осъзнаваш ли какви ги вършиш?!-скръсти ръце пред гърдите си.

-Моля?-неразбиращо повдигам вежда, докато се изправям. Сега какво?

-Знам, че Луна е била тук и знам, че си търсила помоща на Густаво, за да издирва Себастиан.-но от къде пък знае? И защо да е проблем?-Ти полудяла ли си?! Каниш врага си в дома си! Вярно е, че казват дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо, но не и да правиш такива неща! Защо си търсила Густаво?

-Успокой се! Себастиан си е престъпник! Той ме изнасили, лельо! Не само Луна! А и Луна не е лош човек! -защитавам брионетката.

-Боже мили! Ти чуваш ли се?! Ако Луна разбере, че е Бенсон, ще вземе всичко! Ти нищо няма да получиш! Хората са мили, докато не видят пари! Това е мила! Аз мисля за твоето добро! Луна е като онези мили момичета, които видят ли пари забравят за същността си. Кажи ми не е ли така?! Луна не иска ли да вземе половината компание на баща си? Или ателието на майка си?-леля беше права. Луна сутринта каза, че няма търпение тези неща да са на нейно име. Може би Луна наистина се прави на добричка.