Together Always

Аз съм виновна....ужасна дъщеря съм!

-Сестричке добре съм! Няма нужда само таратор да обядвам! Искам и от месото....

След вчерашната игра на леля Майли, мама Антонела не спира да след какво ще яде. Обядваме и мама кара Майли да си хапне само от таратора.....

-Няма не, како! Доктора каза да следим какво ядеш!-мама погледна сестра си с подла усмивка и си отхапа от пилето. Леля погледна тъжно с муцунка..... Милата!-Деца.....сутринта говорих с Моника.-О, не! Леля се ококори, заедно с мен и Матео. Бруно и Джон погледнаха с усмивки.-Ще дойде за вечеря със Мигел.-Татко? Но как той е допуснал това? Трябва да говоря с него!-Така, че сикам всички ви тук за вечеря. И како..... ако си послушна довечера ще ядеш от всичко!

Бруно и Джон се засмяха. Де да нбеше смешно! Когато приключихме се качих в стаята си. И сега какво? Грабнах телефона си и набрах татко.....

-Ало?-чу се от другата страна.-Какво има Луна?

-Татко как може да доведеш амма тук! Знаеш, че тя ме мисли за мъртва, а ти.......

-Мила, знам, че живееш в дома на Балсано, но не може ли просто да излезеш с Нина? Не е като да си част от семейството им!-Ах, колко грешиш! Да му кажа ли? Как ли ще го приеме? Ахххх Луна мисли!

-Ам, тате.... не е....всъщност.....аз съм.......част от семейството им!-заеквах. Да, сега намерих!

-Така е Мигел!-Леля Моника грабна телефона от ръката ми и включи високоговорителя.-Тя е като дъщеря в този дом! А и щом сестра ми е казал че тя ще присъства, значи ще!-Леля ми намигна, а аз си отдъхнах.

-Майли? Да права си..... но все пак какво очалкваш да направя?-татко попита нервно.

-Откажи Моника от идеята да дойде! Измисли нещо! Но не идвайте!-даде му инструции.

-Но Майли.....

-Няма но!-прекъсна го тя. Затвори телефона и ми го подаде.

-Ами ако дойдат?-попитах.

-Ще му мислим на момента!-каза и излезе от стаята ми.

Вече беше седем и мама ме прати да се преоблека. Татко явно не е успял да разобеди мама. Гледах в една точка и мислех. Защо отново имам лошо усещане в корема си? Предния път беше основателен, но сега...... Дали няма да стане нещо лошо? Усетих две топли ръце около корема си.

-Спокойно! Няма нищо да се случи! А и да се случи ще се справим заедно!-усмихнах се леко.