Сякаш камък ми падна от сърцето...

260 20 3
                                    

----От името на Луна----

Минаха три дни. Днес изписват Моника от болницата. Аз бях в стаятаа и и помагах да се оправи и да оправим Маркус. Малкото бебче спеше в ръцете на мама, която чакаше да приключа със събирането на багажа.

-Толкова се радвам, че успях да родя!-каза мама тихо, сякаш да не чуя.

-Мамо, в коя болница съм родена аз?-попитах глуповато.

-Що за въпрос?-запита тя.

-Ами....просто ми е интресно. -повдигнах рамене.

-В тази на булевард "Ла Коса". Но защо?-повдигна вежда.

-Просто ми е чудно. Мислех, че и аз съм в тази болница.-повдигнах глупаво рамене и се обърнах.

С мама бяхме в таксито и пътувахме към имението Валенте. Тези дни малко по-малко влизах в крак със всичко и всички. Мама седеше и гушкаше Марк, а аз гледах през прозореца.

-Мамо как се казва акошерката, която ме е родила?-мама ме погледна стресната. Какво и стана?

-Защо?-попита.

-Защото съм любопитна. Спомням си как веднъж бяха дали едно такова домашно от училище. Но аз не помня какво бях написала.

-Мисля, че беше Рейчъл Спейн.-каза тя.-Вече трябва да е на около 50години. Мина си времето.-мама се засмя леко и отново погледна Марк.

Слязохме от колата и се запътихме към входа. Знаех, че всички правят парти за посрещаето на мама и Марк, затова вървях зад нея. Тя побутна вратата, а когато тя се отвори всички изскочиха и комфети се разпиляха навсякъде. Всички се усмихнаха. Имаше плакат, който пишеше "Добре дошъл у дома, Маркус Валенте".

Всички се веселяха, пиеха, ядяха, говореха.......само аз седях отстрани и се чудех какво точно да направя. Трябва да говоря с онази жена.....трябва да разбера какво се е случили в онзи ден, деня на раждането ми.

-Какво има, Лу?-Матео седна на стола пред мен. Бях в старата си стая, а той явно ме е открил.-За какво се тревожиш?

-Матео........не ти казах тези дни, защото аз самата бях объркана, но слушай....-разказах му как онзи ден лекарката на мама ми каза за мъртвото дете и всичко. Казах му за плана си да говоря с жената, която ме е изродила.

-Добре! Щом това искаш! Но, сигурна ли си? Ами ако не ти хареса това, което научиш? Ако то не е това, което си очаквала?-сведох глава.

Together AlwaysWhere stories live. Discover now