Together Always

Моника и Антонела, гръб до гръб...

Влязох в спалнята усмихната до уши. Матео беше буден,а когато видя изражението ми също се усмихна.

-Какво става?-попита с дрезгав глас. Отидох до него и се метнах отгоре му, след което го целунах. Изненадата у него беше ясна. Отвърна ми и постави двете си ръце на кръста ми.

-Това за какво беше?-попита след като се отделихме.

-Просто така!-повдигнах рамене.-Хайде да слизаме на закуска.

След като закусихме с Антонела решихме, че трябва да направи подарък на снаха си, затова отидохме в мола.

От два часа ме кара да пробвам дрехи, обувки и аксесоари. Тази жена има страхотен вкус! Толкова е мила!

-Господине имате ли нещо по елегантно за снаха ми?-попита поредния продавач. Радвах се, че съм роднина с тази жена. От малка я обичам силно, а сега ми е и втора майка.

-Мамо, може ли минутка, Матео ми звъни.-показах и мобилното устройство.

-Вие пет минути без да си кажете нещо можете ли? Писати преди три минути!-вярно е, но все пак........ Усмихнах се глуповато и отидох по-надалеч да говоря със съпруга си, а Антонела влезе в магазина.

-Хей! Майка ми изтощтили те?-запита той след като вдигнах.

-Обичам майка ти!-казах му.-А ако видиш колко неща ми купи......баща ти скоро може да е пред фалит!-засмяхме се.

-Може ли снимка?-попита той.

-Мммм......не!

-Едничка?

-Не, Матео! Връщам се след малко....може би!

-Обичам те!-пеперудките запърхаха.

-Обичам те!-казах и затворих.

Запътих се към магазина. Отворих тежката стъклена врата и се заоглеждах за красиво, тъмната кестенява коса на свекърва си. Тръгнах на пред и когато стигнах чантите я видях. Седеше до..........Майка ми?! Какво?! Присвих очи.....та това е любимия магазин на мама. Двете буквалност бяха гръб до гръб. Едната обърнеше ли се.....край! Ако се видят и Тони каже нещо за мен на майка...........не, не, не!

Заобиколих щандовете и се озовах пред свекърва си.

-О! Мила, виж тази чанта!-мама не се обърна. Слава богу.

-Мамо, видях една страхотна рокля......ела да ти я покажа!-започнах да я дърпам.

-Но.....аз исках......чакай!-издърпах я на безопасно разтояние.....и точно на време, защото Моника се обърна.-Можеше да донесеш роклята! Исках да видя чантите.-тя почна леко да ми се кара.