Together Always

Не е възможно!

----От името на Матео----

Джема е сгрешила! Луна ме обича и ме познава добре! Дори не съм и казвал, че не ми харесва работата на баща ми,а  Луна го е забелязала. Това е моето момиче! След като се нахранихме се изправихме и тя каза, че ще ме изпрати.

-Чувствам се глупаво! Мислех, че аз съм мъжа във връзката ни!-усмихнах се, а тя се изкикоти леко.

-Просто ще те изпратя! -тя се сгуши в мен и си облегна главата на рамото ми.-Още не мога да повярвам, че се съгласи да дойдеш да закусим, особено след като каза, че не искаш да се виждаме преди сватбата.-Моля?

-За какво говориш?-спрях и се обърнах към нея.

-Ами да. Нали вчера ми писа.-усмивката и беше лека и невинна. Да схващах за какво говори...

-Не съм ти писал. Чаках ти да ми пишеш. Но ти така и не го направи!

-Момент.-каза тя и започна да рови в дамската си чанта. Изкара си телефона и ми показа чата ни. Веднага след като видях часовете ми светна. По това време бях в банята, а Джема в стаята ми. Мамка му, Джема! За какво ти е било?!

-Сетих се! Да писахме си, извинявай!-наведох се и я целунах. След това се разделихме.

Влязох у нас и видях Джема да сервира, заедно с майка ми.

-Къде беше Мати? Тъкмо сервираме закуската. Лично съм я направила.-Джем се усмихна и дойде до мен.

-Вече закусих.-тя свали усмивката си.-С Луна.-лицето и почервеня леко, но запази самообладание. По дяволите! Значи Луна, може би е имала причина да ревнува.

-О! Е, добре. Върна се на масата, а аз се качих в стаята си. Обадих се на Гастон и си уговорихме среща. Станах и си облякох червено дънки, сива тениска и едно сиво елече отгоре. Слязох долу и казах на майка си, че ще ме няма известно време. С Гас се срещнахме в едно заведение. Поръчахме си кафе и му разказах за Джема и Луна.

-Еха, приятел!-реагира той.-Лоша работа! Джема е добро момиче, но отдавна знаех, че си пада по теб! Личеше си! Помниш ли, когато веднъж с Луна се си играехме, бяхме доста малки, се правехте на родители-ти и Луна. Много обичахте тази игра. Джема дойде да ти гостува и буквално измести Луна във всичко. Все се вреше при теб. Все я гледаше злобно, обявяваше и състезания....... Говоря, че Джема се се опитваше да ти се докаже.

-Гас....какво предлагаш? Какво да направя?-попитах го.-Джема ми е много близка приятелка. Не мога да я обидя като и кажа, че искам да си върви!

-Виж.....след сватбата с Луна къде ще живеете?-попита ме той.

-За какво говориш? Защо смени така темата?-объркано повдигнах вежди, а той се усмихна.

-Ти ми кажи, а аз ще ти обясня.-самодоволната му усмивка ми вдъхваше доверие.

-Ами мислих да купя къща с малък двор за нас. Но още не разбирам.

-Купи още сега една такава къща и иди да живееш там, за да я ремонтираш. Така е си далеч от Джема, Луна няма нищо да заподозре и всичко ще си е ок!

----От името на Луна----

Решиха да изненадам Матео и се радвам, че не ми отказа, но беше много странно онова със съобщенията. Сякаш не знаеше за какво говоря, но както и да е. Най-сетне това се разреши и поне няма да ми е гадно, че съм се скарала със любимия си. Преди време бих се изсмяла на такива лигавщини. Влязох вкъщи и видях татко да преглежда документи.

-Какво има татко? Много си съсредоточен.-седнах до него и погледнах листите на масата.

-Убивам време. Ще ходя да се видя със Лили Бенсон. Помниш я, нали? Тя беше близка приятелка на майка ти. Ще говоря с нея за.....миналото. Но времето минава прекалено бавно!-той се почеса по врата, а аз не разбирах защо е толкова нервен.

-И защо се тревожиш толкова?-облегнах се назад и зачаках историята на баща ми и Лили.

-Ами.....преди с Лили...бяхме много близки...имам предвид...

-Интимно?-помогнах му, а той ме погледна смутено и кимна.

-Харесвах я, даже бях влюбен леко в нея, но...повече в майка ти.
-той разясни.

-Бил си влюбен в двете? Еха!-ахнах, а той се усмихна.

-Да. Избрах Моника. Майка ти и Лили караха бременност заедно, но Лили....се отдръпна от тогавашната ни групичка.  Не знам защо. Майка ти ме помоли да не се отделям от нея и нямах време нито за Лили нито за нищо.

-О! Уау! Къде ще се видите?

-По обяд у тях. -отговори ми той и отново се захвана с документите си.

Качих се в стаята си и легнах да си почина. Започнах да размишлявам над всичко за миналото ми. Имам някъде там майка и дъщеря. Лили...много прилича на мен.....И Амбар търсеше своята изгубена сестра преди.... Майко.... Не е възможно! Просто не е възможно!

П.П.Ето, че и днес намерих какво да напиша и да кача тук!!! Щастлива съм!!!

Какво ще кажете? Джема вече е разкрита от "Мати", какво ще стане с приятелството им? Джема ще направи ли нещо по въпроса?

Какво ще кажете за хода на Мигел? Умно ли постъпи като се обади на Лили? Дали двамата ще се досетят какво е станало в миналото?

Ами Луна? Тя почва да се досеща вече, но ще отрече ли? Какво ще направи майка и Моника по въпроса?