Together Always

Себастиан ще лежи 30 години

----От името на Луна----

Обяда мина, най-сетне. Не знам, но не харесвам тази Джема...... много е.....мила! Даже помогна на Антонела с чиниите....... Не може ли едно момиче, което е приятелка на Матео да е с лоши маниери и да няма шанс той да се влюби в нея, докато аз седя и се чудя каква рокля да нося на сватбата си...... Аааа!

-Луна...-започна бъдещия ми свекър.-Защо и ти не остаеш у нас до сватбата?-усмихнах се широко.

-Защо не?-повдигнах рамене.

-Може би, защото е на лош късмет булката и младоженеца да се виждат преди сватбата?-Джема се включи в разговора ни......

-Ние не сме суеверни!-бащата на Матео и се усмихва, а на мен ми иде да и се изплезя. Ревноста ме кара да се сържа като малко момиченце......

-Ще говоря с Мигел. Не мисля, че той ще има възражения, но Моника......-леля Тони се почеса по главата и се зачуди.

-Мама е извън града.......-казвам.-Аз ще питам татко и ще се обадя, но сега ще тръгвам.-усмихвам се и ставам от мястото си.

-Почакай! Ще те испратя!-Матео става с мен и двамата тръгваме. В началото вървим в мълчание, но той разваля тишината.-Какво има? Мълчалива си, а у нас сякаш беше готова да нападнеш Джема само защото ми се е усмихнала....-кикота му беше заразителен.....Авв!

-Мда.....да кажем, че с нея няма да се разбираме....поне докато не ми покаже че е женена и ще живее на няколко стотин...или няколко стотин хиляди километра от теб...от нас!-усмихвам се тъпо и се сгушвам в него.-Коя всъщност е тя?

-Приятелка ми е. От детството. Когато майките ни спрели да поддържат връзка, ннали и ние спряхме....та тя ми беше най-добра приятелка в този период..... Но не сме имали по-сериозна връзка.... никога не съм я приемал като нещо по-сериозно......Обичам само две жени в живота си.....едната е майка ми, а другата е ниска, с хубава усмивка и прекрсани очи жена......-усмихнах се. Бяхме стигнали къщата ми. Погледнах го и се надигнах на пръсти.......

-В моето сърце има място само за едно име.....Матео Балсано!-целунах го...

----На сутринта----

Бях станала отдавна и вече вървях към съда..... Съвестта ме гризеше, за дето не казах на Матео, но.......просто ще подам показание и повече няма да се занимавам със Себастиан и тем подобни.......

Амбар ме посрещна пред залата с една топла усмивка....

-Здравей Луна!