Together Always

Матео много ми липсва

-Имаш ли нужда от нещо?-запита със сладкия си глас.

Намирах се в стая за гости в дома на Лили. Тя ме принуди да остана, докато не се възтановя, тъй като за малко не припаднах в ръцете и. Амбар още не ме беше видяла..... Ха, как ли ще реагира?

-Не нямам! Казах ти, Лили! Добре съм. -повторих и отново.

-Човек, който е блед като платно не е добре! Не знам какво си преживяла, нито защо не искаш да звънна на майка ти, бащя ти или съпруга ти, но ще останеш тук!-да тя не приема "не" за отговор.

Малко по-късно бях сама в стаята. Ожадняла се изправих и се огледах. Нямаше вода. Бавно тръгнах надолу по големите стълби. Отидох в огромната кухня в жълто и розово. Изглежда точно така, както аз бих я направила. Оглеждах се наоколо и дочух......

-Ти трябва да си дъщерята на иконома, нали?-попита ме мек и същевременно твърд глас. Със сигурност е Амбар. бях с гръб към нея и не ме е познала.-На теб говоря? Ще ми подадеш ли чаша с вода?-странно..... държеше се що-годе мило.......-Момиче?

-Ъм...-започнах и бавно се обърнах към нея.....-Здравей!-почесах се неловко.

-Ти? Какво правиш в дома ми? Кой те пусна?-загледа се в мен блондито...-Изглеждааш като пребита с мокар парцал!-каза, но не подигравателно. Сякаш усетих съчувствие в гласа и........ Побърквам ли се? Амбар и съчувстви? Към мен? Абсурт!

-Майка ти ме помоли да остана.-отговорих.

-И защо майка ми би го сторила?-блондито скръсти ръце пред бледо синята си риза.

-Защото Луна е дъщеря на моя стара позната...... Какъв е проблема?-попита Лили скръствайки ръце, къто дъщеря си. Прилика между тях почти нямаше.....гласовете им само се допълваха, но на външен вид.......

-Няма, майко! Просто питам. радвам се, че си я поканила. Тъкмо ще ми помогне да си избера тоалет за срещата със Себас.-Себас..... този.... не знам какъв, дали трябваше да кажа на Амбар? То имаше ли какво да и кажа?

-Радвам се! Луна ще и помогнеш, нали?-кимнах енергично. Разсейване ще ми дойде добре!

С Амбар се качихме в стаята и. Беше уникална........ розовото преобладаваше на всякъде....... Леглото беше утрупано със плюшени играчки.... Представях си, че стаята на кралицата на драмите ще е в червено. Ама че съм..... съдя за книгата по корицата!