-Как мина времето, докато ме нямаше?

229 25 17
                                    

----От името на Матео----

Прибрах се вкъщи и се качих в стаята си веднага. Агус ми даде добра идея. Така хем ще оправя къщата за мен и Лу-Лу, хем ще избягвам Джема-с един куршум два заека. Изкарах си телефона от джоба и набрах брокера ни, който е отговарял за всичките ни имоти до сега. Една жена на четирсет години. Много е мила и търпелива. Тя ми вдигна и аз и разказах какво търся. Оговорихме си среща за утре в 12:00 часа и затворихме. Майка ми се качи в стаята ми...

-Миличък, какво става?-остави ми чаша сок и седна на дивана в стаята ми.

-Бях с Гастон, поговорихме си. Майко, утре ще отида да се срещна с брокерката ни. Ще потърся къща за мен и Луна.-съобщих и седнах до нея.

-Добре. Това е супер! Искам и аз да дойда да разгледаме къщите.....

-Какви къщи?-в стаята мми връхлетя Джема с чиния с курабийки. Усмивката и стигаше чак до ушите.

-Джем, Матео ще ходи да избира дом за съпругата си.-майка ми и разясни, а аз кимнах.

-Мислех, че след сватбата ще живеете тук. И че Луна ще помага на свекърва си в домакинството.-Джема взе от корабийките.-Опитай. Сама ги правих.-взех една, не можех да се държа гадно с нея, само защото ме харесва. Не е правилно!

-Много са хубави.-Казах и преглътнах.

-Джем, Луна и Матео са големи хора и им трябва самостоятелно жилище. Аз и Бруно си се справяме. А и не искам всяка нощ да чувам разни...шумове...особено след първата брачна нощ!-майка ми се изкиска, а Джема се усмихна гадно.

-Майко!-простенах, а тя стана и ми помаха.

-Е, може ли да дойда да избереш къща?-попита отново чернокосото момиче.

-Да, мама ще дойде, защо не и ти?!-съгласих се и станах.-Уморен съм. Може ли да ме оставиш да си почина?

-Ще ти направя масаж, ще те отпусне.-предложи тя и остави курабиите на масата.

-Не е нужно, наистина! Искам само да поспя.-настоях и тя ме остави.

----От името на Луна----

Беше станало късно и чаках татко да се прибере. Дано е научил нещо от Лили...... Колкото до оново ми предположение..... То е невъзможно! Няма как аз и Амбар да сме сестри! Та тя ме унижаваше толкова пъти в гимназията, че и малко след нея..... Не.....Макар, че когато говоря с Лили...наитсина я чувствам близка..... Но как съм се озовала при Моника. В болницата все нещо щяха да знаят....

Together AlwaysWhere stories live. Discover now