Together Always

Татко се включва във разследването!

----От името на Амбар----

Мама чакаше отговор от мен за каква тайна говорехме с леля Шарън. Какво да и кажем сега?

-Сестричке с Амбар.....

-Не питах теб Шарън!-мама я прекъсна и ме погледна.-Миличка може ли да поговорим насаме?-кимнах. Леля излезе от стаята и затвори вратата след себе си.-Мила отдавна виждам, че става нещо. Затваряш се в стаята си, почти не излизаш и все говориш с леля си...... Което не е лошо! Но ми е странно! Все си говорите скришом, какво става? За каква тайна говорите?-мама си сложи ръката на коляното ми и ми се усмихна мило. Ако обстоятелствата бяха други....ако Луна не беше направила това със колежите щях да и кажа, но.....сега не мога! Не искам това момиченце да идва в дома ми!

-Не, мамо! С леля говорим за колежа. Тайната е, че...... не искам да ходя в медицинския, а ти толкова се зарадва, че съм приета там и....-излъгах я. Е казвах истината, но не тази, която трябва....

-Сериозно ли?! Това ли било? Ще те подкрепя каквото и да решиш! Няма да ходиш щом не искаш там!-тя ме прегърна и издиша.-А сега искам да те попитам защо си ходила при Мерием?-ококорих се, но тя не ме виждаше зареди прегръдката.

-Исках да я питам нещо...няма значение! Сега ще направя нови скици и ще ги пратя в колежа по Моден дизайн.-усмихнах се, а мама ме последва. Изправихме се и тя ме остави сама.

----От името на Луна----

Прибрах се в къщи и седнах на дивана. Татко ме погледна и седна до мен.

-Добре ли си Луна?-попита ме той и погали нежно главата ми.

-Да. Малко объркана.-признах си и се облегнах на рамото му.

-Защо си объркана? Нещо с Матео ли?-полюбопитства татко.

-Не. Татко.... ще ти се стори странно, но......аз ваша дъщеря ли съм? Имам предвид на теб и Моника?-татко ме погледна объркано, но все пак ми отговори.

-Що за въпрос?! Естествено, че си наша дъщеря.-усмихна се и ме погледна въпросително.-Защо? Какво има?

-Татко, нямам предвид дали ме приемате като ваше дете, а.... дали не съм осиновена?

-Не си осиновена миличка!

-Разкажи ми за бременността на мама. Искам всичко! Моля те!-погледнах го сериозно, а той въздъхна.

-Добре!- Преди двайсет години(напомням Луна е на деветнайсет, скоро прави двадесет) майка ти забременя. Докторите казаха, че детето ще е момченце. Майка ти изкара много трудна бременност, но роди. Когато Рейчъл ни обяви, че си момиченце се учудихме, но се зарадвахме много! Какво друго те интересува?