Together Always

Радвам се, че избра този вариант!

Вече мина час и духаше ужасно силно. Студа ни беше оградил.... Чух леко хъркане и погледнах Луна......беше заспала на рамото ми. Изправих се като я повдигнах и я поставих на задните седалки в колата. Знам, че няма да е доволна, ако я заведа в къщи, а и аз самия не искам да я прибера без нейно желание, за това тръгнах към хотел.

Бях ни настанил в стая за двама и чаках красавицата ми да се събуди. Спеше на спалнята, а аз седях на фотьойла и я гледах...... Защо трябва да се обвинява за неща, за които не е виновна? Как да и покажа, че не е?

-Матео?-дочух преграхналия глас на моята любима.-Защо седиш там? Ела и легни до мен.-тя ми направи място и потупа свободната страна. Не дочаках втора покана и се настаних до нея....

----От името на Луна----

Точно така, Луна! Наслади се на този миг.... наслади се на топлината от тялото му..... защото ще е последната ви среща...може би, не! Не "може би"! Усетих как тялото му се е отпуснало, което значеше, че е заспал. Леко се изправих и го погледнах.....спеше сладко и прегръщаше възглавницата, мислейки, че съм аз...... защо боли толкова? Приближих се де неговата страна на леглото и седнах там. Наведох се и го целунах по челото..... Тръгвай сега, Луна, иначе няма да успееш да направиш нищо! Изправих се и тръгнах към вратата..... Точно преди да я затворя го погленднах...... Сбогом!

Вървях бавно в една малка уличка......тези нощи в този голям град са толкова страшни! Беше студено, а аз каквато съм зиморничава...... Бях стигнала табелата за края на Буенос Айрес..... Тъкмо щях да я прекрача, когато чух....

-Недей!-затворих за миг очи.....Този глас! Обърнах се бавно и отворих очи.....Матео седеше там и се взираше в мен със сълзи.........болка е точното чувство, което изпитвах....

-Но, трябва!-казах.

-Не е вярно! Само ти така мислиш..... Само за теб ли те е грижа? Не се ли замисли как ще се почувствам аз? Майка ти? Баща ти? Всичките ти близки? Нина, дори? Мислиш само как да избягаш от проблемите ни, Луна! -изказа това, което мислише. И беше прав! Бягах...бягах от проблемите с оправданието, че така те ще са по-щастливи....-Върни се...... не е късно! Можем да решим тези проблеми заедно! Може да се приберем и заедно да оправим всичко! Не е нужно да бягаш......

-Но, Матео..... имено аз създадох тези проблеми..... -проплаках. Гласа ми се пречупваше и една буца се усещаше в гърлото ми.

-Не е така! Всичко тръгна от мен! Не се обвинявай за неща, които не зависят от теб!-скастри ме той.-Имаш избор Луна! Избор да се върнеш с мен, или да си тръгнеш от всички ни! Този избор е твой Лу, но имай предвид, че няма да имам сила да те последвам.......не и след като знам, че сикаш да избягаш и от мен!-плачех...... рухвах и не знаех как да се съвзема..... Погледнха Матео, който бавно се обърна и тръгна..... не! Няма да го загубя! Няма да загубя най-важния човек в живота си! Хукнах след него и го прегърнах в гръб......

-Моля те! Не ме оставяй! Моля те вземи ме с теб! Моля те прости ми!-ридаех на гърба му и го умолявах...... Той се обърна към мен и ме прегърна силно......топлина и любов се усещаха в тази магична прегръдка...... не спирах да плача, а той да гали косата ми......

-Радвам се, че избра този вариант, защото не знам как щях да живея без теб!-и двамата плачехме, прегърнати до края на града......

П.П. Една по-кратка част, но доста емоционална, нали? Тъй като изпитите ми наближават, съм ужасно нервна и ме е страх, така че музата ми бяга, а аз колкото и опорито да я гоня тя ме надпреварва........

Та.... какво ще кажете?

Очаквахте ли Луна да направи повторен опит за багство? Радвате ли се, че Матео я настигна? Предположихте ли, че Луна ще опита да напусне града? И дали имаше шанс тя да бе избрала втория вариант?

Това са въпросите! Бай, бай!