Together Always

Истината излезе наяве

----От името на Матео----

Влязохме в стаята на Луна и я погледнахме малко по-спокойно. Тя седеше и гледаше в една точка, сякаш осмисля нещо. Дали не е научила истината за миналото си?

-Луна?-плахо попита Мигел.-Скъпа, добре ли си?-седна на стола до нея, а аз от другата и страна.

-Не мога да повярвам! Та как го е направила?-Луна си мънкаше нещо и никой нищо не и разбираше.

-Лина...-хванах ръцете и. тя ме погледна и се приведе да ме прегърне. Сложи главата си на рамото ми.-Какво има?

-Аз съм Луна....Луна Бенсон.-аз и Мигел се спогледахме и той се ококори.

-За какво говориш, дъще?-попита я той.

-Рейчъл. Тя го каза. Моника е.....-Луна захлипа и започна да плаче. С малко усилия я успокоихме и тя заспа. С Мигел излязохме от стаята и седнахме на столовете в коридора на болницата.

-Трябва да говорим с Рейчъл.-казах аз.

-Да. Но само аз. Ти остани, ако Луна се събуди. Бъди до нея.-кимнах, а Мигел тръгна към тази жена.

----От името на Амбар.----

Цял ден седях и рисувах скици на нови тоалети. Бях вдъхновена. Мое би беше, зареди времето. На вън валеше, а това винаги ми е харесвало. Дъждът. Действаше ми успокояващо. Или пък вдъхновението ми се дължеше на факта, че Симон се върна. Нямам идея.

-Миличка, имаш посетител.-Каза мама и през вратата на стаята ми влезе Симон.

-Какво правиш тук?-изглеждаше притеснен и леко разтревожен.-Какво има? Видя ли се с Луна?

-Как да се видя с нея. Помниш ли какво направих в гимназията? Не мога да цъфна на прага и. Не....-в мислите ми изплува спомена как и се подигравах след това....

-Да, помня. Но тя може би ти е простила. Все пак ще се омъжва скоро...може би ще трябва да и се извиниш...-повдигнах рамене.

-Луна ще се жени? За кого?-попита Симон и сбръчка чело.

-Матео Балсано. Помниш го, нали?-той ме погледна объркано.

-Матео Балсано? Но той нали почина в пътен инцидент?-какво?

-Не знам, сякаш не помня....

----От името на Матео----

Чаках Луна да се събуди или Мигел да се върне. Какво толкова си научила, че те е стресирало, Лу-Лу? Врата на стаята се отвори и Мигел влезе. Изглеждаше обезпокоен, изплашен и ядосан..... Какво ли му е казала тази Рейчъл?