Together Always

Какво е станало преди толкова много години?

----От името на Амбар----

-Мамо.....може ли?-плахо влязох в стаята на мама. Тя кимна одобрително, а аз се настаних на креслото срещу спалнята и. Стаята на мама беше най-голямата в имението.-Исках да ти се извиня за вчерашното си поведение!-вчера, след като засегнах Луна, цял ден мама не ми говореше...... смятайте ме за куч*а, за безсърдечна, но обичам амйка си и не мога да понеса тя да ми е сърдита....не и за дълго!

-О, мила..... не на мен,а  на Луна трябва да се извиниш.-Мама се усмихна. Мда.....но на Луна не искам да се извинявам, дори да съм виновна.

-Мамо.......исках да поговорим за нещо.......-мама кимна и ме окоражи да започна.-Видях снимка....от видеозон, когато си била бременна и прочетох всички изследвания....попаднах случайно на тях, кълна се! Но мамо......на всички пише, че ти си била бременна с......близначки.-в очите на жената, която ме е отгледала, имаше сълзи.

-Да.... Мислех, че няма да повдигаме тази тема, никога!-тя избърса сълзата, която се спусна от очите и.-Трябваше да родя две момиченца, но...... стана нещо и....родих.....мъртво дете........-Какво? Мъ...мъртво? О, боже! Станах и седнах до мама, прегръщайки я.

-Съжелявам!-казах веднага.

-Мила......не знам как, но акошерката в онзи ден ми каза, че едното дете, тоест ти, е напълно здраво, но другото....не се знае как е загинало.-Лили вече плачеше на рамото ми.

-Мамо.....ами...Луна...много прилича на теб.....-започнах да пелтеча. Колкото и странно да звучи забелязах това...те двете имаха и външна и вътрешна прилика.

-Съвпадение?-повдигна тя рамене.

-Да, сигурно!-повдигнах вежди.-Мамо, има още нещо, което искам да те попитам.-започнах.

-Какво дъще?

-Искам да знам........за баща си.-тази тема никога не бе повдигана. Никога не смеех да питам, но вече се интересувах... защо този мъж не участва в живота ми?

-О!-мама се очуди, но сведе глава.-Мила, баща ти е чудесен мъж! Какво точно те интересува?

-Чудесен мъж, друг път! Що за баща е? Да не е до жената, която го е дарила с дете? Да не се поинтересува от живота на детето си и твоя!-ядно казах.

-Мила....историята е по-сложна!-каза тя.-Виж........баща ти е.....Мигел Валенте!-мама проплака.  

Стоях смаяна. Как така? Бащата на Луна е мой баща? Но....как? Защо?

-Бяхме млади! Имахме малка групичка от Моника, Мигел, Антонела, Бруно и аз. Все излизахме заедно и с времето Бруно и Антонела се влюбиха...... после осъзнах, че аз съм влюбена.......в Мигел. Първо започнахме само да се закачаме, да флиртуваме, но никога не преминахме към нещо по-сериозно.Мислех, че просто го е страх....да не загубим приятелството си. Една нощ бяхме излезли и бяхме пийнали леко. С него прекарахме ноща заедно...... На сутринта той започна да ми се извинява и тъкмо когато щях да му кажа, че аз не съжелявам, той.........ми изтърси, че е влюбен в Моника.

-Съжелявам мамо! Не искам........-тя ме прекъсна.

-Месец по-късно Моника обяви, че е бременна и с Мигел ще вдигат сватба. Аз също казах, че съм бременна и че децата ми са от един приятел, който сега е извън страната. Всички се радваха. Моника все ми разказваше как Мигел се грижел за нея, как и помагал да усъществи мечтата ни.......искахме да си отворим ателие, но с времето и двете станахме дизайнери.....но в същото време усещах как тя почва леко да се заяжда с мен. Усещах напрежението между нас и се опитвах да го игнорирам, но после......един ден.....тя ми каза, че знае, че съм влюбена в Мигел. Каза, че знае, че децата ми са от него. Заплаши, че ако не се отдалеча от тях ще ви нарани....теб и сестра ти. За това се отдръпнах. После двете се озовахме в една болница раждайки....тя трябваше да има момче, а аз две момичета......бях щастлива и за мен и за нея. Когато се събудих след раждането ми съобщиха, че тя има момиченце, а аз съм загубила едното дете.-разказа трагичната история.

-Мамо, много съжелявам! -сълзите се бяха заформили в очите ми и се спускаха бавно по бледото ми лице....-Мамо......ти....няма значение! Дойде ти в повече! Почини си! Аз ще кажа на помощницата да направи закуската.-изправих се и излязох от стаята на мама.

Какво разбрах току-що? Луна ми е полу-сестра......чакай! Моника  етрябвало да роди момче, а е родила момиче? Мама е трябвало да роди две момичета, но някак е загубила едното? Това е много странно? Трябва да разследвам! Трябва да разбера какво е станало в онази болница!

П.П. Hola!

Как сте? Ето ме с една по-различна част! Тази глава я дадох от името на Амбар. Какво ще кажете за промяната? Нещо против?

Какво мислите за блондинката? Тя се разкайва? Дали наистина се е променила? Това ли е новата Амбар? Амбар, която е по-малко егоистична?

Какво мислите за момента на майка и дъщеря? Харесва ли ви, че Амбар е толкова привързана към Лили?

Какво мислите за разказа на Лили? Очаквахте ли да е била влюбена в Мигел? Межди тримата (Мигел, Моника и Лили) е имало нещо като любовен триъгълник........

Какво ще кажете за Моника? Гадно ли се е държала с Лили?

Какво мислите е станало в болницата? Защо Моника вместо момче е родила момиче? Как е загинало детето на Лили? Мислите ли, че Амбар ще разгадае това?