Together Always

Може да се закача с мен, но не и със сестар ми!

----От името на Луна----

Опитах се да избутам човека зад мен, но той затегна хватката си около ханша ми. Подяволите!

-Не се опитвай да избягаш, кукличке! Няма смисъл!-ужас! Насълзиха ми се очите.

-Ко...кой си ти?-гласа ми се пречупи още на първото изречение. Какво ли ще ми причини?

-Не ме ли позна?-залепиме за стената и стисна силно ръцете над главата ми. Усетих лека болка. Погледнах мъжа срещу мен..... мамка му! Себастиан ми се усмихваше мазно. Знаех си! Знаех си, че нещо не е както трябва! Този е ненормален!

-Ка....какво....ще правиш с мен?-потрепнах при мисълта какво искаше. Щеше да направи с мен, това което направи с Амбар. Най-лошото е , че ще го приживея за втори път. Само дето първия не успяха да отнемат девствеността ми, но тогава Матео беше там, а сега.... той не е при мен!

-Какво ще правя с теб? Ще се забавляваме, коте!-езика му мина под ключицата ми. Отврат!-Отпусни се, аз не хапя....много!-Догади ми се! Сълзите се стичаха от очите ми, а той просто оставяше следи от напуканите си устни по шията ми.

(ОТ СЕГА КАЗВАМ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА СМУТОВЕ!)

-Моля те недей!-помолих се. Нищо друго не ми оставаше!

-Е недей така! Защо се боиш! Да не би да ти е за пръв път?-подигравателния му тон си личеше. Когато не полуи отговор той се усмихна широко.-Мислех, че онзи пикльо Матео ще те е изчукал вече. Мамка му! Това тяло..... много е изпуснал! Зажалост, ще му отнема привилегията да е първия!-вече плачех. Опитах да повдигна кръка си, но той се притисна в мен и не ми остави място за въздух дори. -Амбар беше същата! Дърпаше се, но нямаше успех! Само едно е различно, ти имаш по-голям задник!-Това е! Амбар е приживяла това! Иска ми се да го бяхме вкарали в затвора още тогава!

Нахалника спусна ръката си по тялото ми, минавайки през гърдите ми до колана на дънкито. Другата му ръка стискаше моите и ме нараняваше. Пръстите му се заиграха с колана ми, а устните му се долепиха до врата ми. Започна да хаме кожата там. Заплаках с глас. Извиках "Помощ!", но така и нищо не стана.

-Викай колкото поискаш! Стаята е звукоизолирана!-подяволите!

Свали тениската ми. Огледа ме внимателно, а след това погали гърдите ми.

Защо ми се случва всичко това? Когато успях леко да се съвзема бях по бельо,а  той ме буташе към леглото. Себястиан се настани върху мен, а езика му мина през всяко кътче на тялото ми. Опитах да го избутам, но не стана. Единственото, което получих беше повече грубост. Явно това ще е! Няма смисъл да се дърпам! Отпуснах тялото си и оставих сълзите ми да се стичат. Ако се боря ще ме боли повече. Как ми се ще този идиот да можеше да беше Матео. Моя Матео. Който обичам и ме обича! Който не би ме наранил така, никога! тогава се чу звънене на мелодия. Не беше моя телефон, а неговия. Себастиян се изправи псувайки и погледна мобилното устройство.

-Оттърва се, коте! Но няма да е за дълго!-поадде ми ключа за врата и напусна стаята. Какво? Как така? Няма значение, Луна! Изправих се и се облякох набързо.Изстрелях се през врата и метнах ключа на рецепцията. излязох от този противен хотел. Тръгнах по улиците, надявайки се да не сбъркам пътя. Беше полунощ. Вървях по улиците, без посока. Вдигнах главата си и съзрях имението Бенсон. Как стигнах тук? Та те са в другия край на града, а ние сме в друг. Тръгнах да се обръщам, но усетих топла ръка на рамото си. Обърнах се бавно, молейки се да не е Себастиан! Беше красивата блондинка Амбар. В очите и се четеше загриженост.

-Луна, какво ти се е случило?-оглежда ме тя.

-Амбар!-възкликвам и се хвърлям в прегръдките и.

----От името на Амбар----

Усетих някакво приятно чувство, когато Луна ме прегърна. Зачудих се да отвърна ли на момичето, което ми е сестра и се реших да го сторя. Тя плачеше и трепереше. Какво ли е станло?

-Какво стана?-питам я отново.

-Себастиан се опита да...да ме -беше ми достатъчно! Как е могъл този кретен?! Помогнах на Луан да влезем в дома ми и я сложих на дивана. Това беше! Може да се закача с мен, но не и със сетра ми! Това е!  Ще дам урок на този кретен!

П.П. Как ви се стори?

Кой според вас е писал на Себастиан?

Какво ще кажет за сестринския момент? Радвате ли се, че Амбар нарече Луна своя сестра? Харесва ли ви, че ще защити Луна?