Together Always

Розата като живота и любовта.....

Вече беше станало обяд, а аз още седях в двора на имението Балсано. Матео ми носеше водя, храна, сок, лекарства, защото почнах да кашлям, но аз приех само водата, защото гърлото ме дереше.

Бях се загледала към розите......тези мои любими цветя. Изображаващи живота и любовта. Красиви с прекрасен аромат, а бодлите са препятствията носещи ни болка......

-Може ли?-попита ме Антонела. Кимнах. Все пак седях в нейната градина.-Ще ми кажеш ли какво има? Матео казва все "после".-тя се настани до мен и се загледа в розите. _помниш ли като малка все се бодеше на тях....-усмихна се.

-Незнам защо съм се вряла в тях. Само съм се бодяла и ме е боляло.-повдгнах рамене.

-Казваше, че е като живота. Красота и болка.-тя показа трапчинките си.

-Живота е болка.-отново се загледах внимателно в розите.

-Преди казваше, че е точно обратното. Че живота е щастие, а болката идва и си отива. беше мъдричко, малко човече. -погледна ме.-Повтаряше, че хората може и да ни разочароват понякога....но винаги има някой, готов да ни посрещне с болката и да ни приеме такива каквито сме.

-Не вярвам аз да съм казвала, чак такива неща.-изкисках се леко и я погледнах. Виждах загриженост в очите и.

-И аз не можех да повярвам. Матео все оставаше с отворена уста! Веджъж беше глетнал муха и повтаряше, че ще се превърне в човек-муха. -засмях се на спомена. Беше толкова сладък.- Ела да хапнем. Приготвила съм любимите ти хапки. Като малка ги омиташе за секунди. Чудя се как не стана твоя любим мечо пух?  Щях да ти викам мечо-пухкачелчо!-засмях се.

-Добре да хапнем. -съгласих се и се изправих зедно със Антонела. Със свекърва ми..... Тя дали знае за брака ни с Мат?

-Мамо, ти си магьосница! Каква магия и направи, че да я убедиш да яде?-Матео беше усмихнат до уши и хапваше лакомо с нас. Явно и той не беше ял. Ще го убивам после.....

-Магии, ако съществуваха, щях да направя така, че баща ти да е поне малко по-точен. Каза, че в десет часа ще е тук!-Антонела гневно гледаше часовника си и чакаше господин Бруно да си дойде. Ако леля Антонела беше чула, че със сина и бяхме дяволчета в страна с огън.......щеше да ни се присмее. И аз щях ако не го бях изживяла..... Кой не би?

Отсервирахме и седнахме на дивана. Матео се "протегна" и постави ръката си на рамото ми. Погледнах го, а той ми се усмихан невинно.

-Най-сетне! Колата му е от пред!-Антонела плесна с ръце, след което ги сложи на кръста си.

-Някой ден, ако закъснея, не ме убивай!-Матео подшушна в ухото ми, а аз се изкикотих.

-Нищо не обещавам!-намигнах му.

-Ето ме......-Бруно връхлетя в къщата и веднага отиде право при жена си.-Скъпааа

-Не ме скъпосвай! Колко е часа, а? В колко каза, че ще си дойдеш? Четири часа закъснение нормално ли е?! Ако аз закъснея със вечерята ти почваш да мрънкаш "Тони, къде се бавиш?", или ако се забавя със избирането ан тоалет не спираш да мрънкаш....дори ад е само една минут.....-беше прекъсната от целувката на мъжа си. С Матео извърнахме оглед и се загледахме един в друг.

-Вече знам как ще те карам да млъкнеш!-Матео ми намигна.

-Посмей и ще спиш на терасата!-казах и чух едно.

-И аз се радвам да те видя!-Бруно прегърна Антонела, а ние с Матео им се радвахме.-Гости ли имаме? Луна?....................Мат....Матео?-мъжа се ококори и вцепени.

-Скъпи.....сина ни е жив! Докторите са го спасили, но е имал амнезия! Сега е тук....с нас!-прегърна мъжа си.-Отново сме семейство. Както преди. Луна и Матео са си приятели. Ако тя не му беше казал кой е...... Виждаш ли, че тя е прекрасно момиче! Радвам се, че приятелството им уцеля!-Да....остана си само приятелство.......със брак. Явно не знаеше за сватбата.

-Мамо, всъщност......искам да ви кажа нещо.......-съпруга ми ме погледна, а аз хванах ръката му за окоражение.

-Какво деца?-попитаха в един глас.

-Ами.....Луна....не ми е приятелка.....така де....не е само това......-показахме хълките, а те се ококориха.-Тя е ваша снаха.-усмихнах се и погледнах Матео.

-Боже!-възкликна господин Балсано.-Връщаш се от Франция и разбираш,ч е синът се е върнал, жив омъжен за приятелката си от детството!......По-често ще пътувам!-засмяхме се. Той дойде прегърна сина си. Чух, че си шепнат нещо, но не знам каквко.

-Сърдя ти се Матео! Аз съм ти майка....трябваше първа да науча клюката......-тя се обърна с гръб към нас. Отидох до нея.

-Вече първа ще научаваш! Обещавам, лельо!-прегърнахме се.

-Викай ми мамо!

П.П.Hola amigos!

Новата глава........

Очевидно с по-добро настроение...какво мислите?

Какво ще кажете за разговора на Антонела и Луна?

Ами за появата на господин Бруно? Забавен ли ви се стори? Какво, според вас, са си шепнели баща и син?