Together Always

Момчето бе върха!Ти бе здравата хлътнала по него!

----От името на Луна----

Щраках нервно кокалчетата на пръстите ми. Краката ми трепереха и едва ме държаха. Как ли ще реагира Матео? Как да му го поднеса? До имението Балсано ми оставаше още около три минути път. Бях нервна. Не знам точно защо! може би, защото скоро бе сватбата ни,а аз ще му поднеса новина, че едва не бях изнасилена от бившето гадже на Амбар. Вие как бихте реагирали?

Нервно звъннах на портата пред голямото имение. Матео се появи със широка усмивка и веднага след като металните решетки се плъзнаха на страни той ме прегърна силно. Ай! Защо съм толкова ниска?! Главата ми бе заровена в гърдите му. Аромата му бе опиянителен. Ако беше алкохол, вече щях да съм пияа до козирката.

-Как си, слънце?-целуна ме покосата.

-Аз съм Луна, не Слънце!-поправих го.

-Ти си моята Луна, светиш и осветяваш пътя ми  втъмното, но си и Слънце, защото изгаряш душата и сърцето ми, като ме караш да се топя по теб!-Мамка му! Това хем бе мило, хем нещо вътре в мен ми казваше "Целуни го ма!". Това и направих. Целунах го. меките му устни бяха станали по-вкусни от преди. Дъха му ментов и приятен, косата му бе отново в разрошен перчем, а аз зарових пръсти в нея.

-Как може да си толкова сладък! А в следващото време да ме вбесяваш?-попитах го след като се отделихме.

-Талант!-премести кичур коса зад ухото ми. Двамата влязохме в имението и се настанихме на дивана.-Как върви при теб? Как е малкия Марк?

-Много добре! Сама се занимавам със организирането на стаята му. Мисля, че се справям доста добре!-потупах се по рамото като си бях лепнала еднна мазна усмивка.

-Ехеее, ми ще видим как е след като стане, нали?-кимнах му.-Някой ден ще организираш стаята на нашето дете.-бузите ми се зачервиха, а мозъка ми ми показа картини на мен, Ру и нашето дете.

----От името на Амбар----

Тъмнината ме бе обградила. В стаята бе хладно и вече съжалявах, че си сложих къси панталони и потник. Изведнъж врата се отвори, а през нея влезе човека, който очаквах.

-Как си, кукло?-целуна ме по бузата.

-Свърши ли това, което те помолих?-зададох напарво въпроса си.

-Мислиш ли, че аз Густаво бих се провалил, щом сатва дума за теб блонди?-усмихнах му се.

-Най-добрия си!-похвалвам го.

-Ще ми кажеш ли за какво ти е?

-Себастиан ме изнасили, а на скоро се опита да изнасили и сетр....една приятелка.-поправих се. Луна ми е сетра според докоменти, но нищо друго не ни свързва.

-И коя е тази толкова специална приятелка?-попита. Той дали знае за сетра ми?

-Густова няма да крия от теб!-въздъхнах.-Не е просто приятелка. Казва се Луна Валенте и на скоро разбрах, че ми е сетра.-доразказах му останалото.

-Еха!-бе реакцията му.-Знаех, че е имало нещу между Лили и Мигел, но това.....еха! Какво мислиш да правиш с Луна? Ще и кажеш ли, че знаеш? Все пак и тя разследва?-Точно това се чудех. да и кажа ли?

-Не знам! Разума ми казва да не го правя, а сърцето да и кажа!-облегнах се на масата.-Ти какво ще ме посъветваш.

-Не знам, блонди! Това си е твой избор!-потупа ме по рамото.

-Леля Шарън ме съветва да не го правя, защото можело Луна да вземе цялото наследство, а на мен нищо да не остане.-казах му.

-Леля ти Шарън е кучка! Тази старица я мразя!-знаех, че Густаво не я харесва.

-Тя е само на четирсет!-поправям го.

-Изглежда като на шейсет...минимум!-и двамата се засмяхме.-Как е онзи.......Саймън, не......Как беше?-Густаво се почеса зад врата, а аз се зачудих за кого говори? Сигурно още не сте разбрали какъв ми е точно Густаво. Той е мой братовчед, не е син на Шарън! Опази Боже! На него споделям абсолютно всичко. Всъчщност той е осиновено дете от втората братовчедка на мама. Сложно е, да! Дори не знам как станахме толкова близки! Но той е спецялист по технологиите, нещо, което аз не съм! Може да проследи всеки, където и да е!

-Ми не знам! Онова момче, в което беше влюбена още от както беше в детската градина. С него беше изгубила девственоста си......Май беше Саймън!-Боже! Говори за Симон! Ужас! Колко време мина от както забравих за него.

-Той.....Симон.-бе нещо, което излезе от устата ми.

-Ми да! Как не се сетих?! Как е той? Защо не опитате да сте заедно?!-Как да му кажа, че Симон бе влябен във Луна, моята сестра, която се опита да изнасили?!

-Вече.... не си падам по него!-отвърнах и въздъхнах.-Както и да е! Вкарай онзи негодник в затвора, за друго не се бой!-целунах го по бузата и тръгнах да излизам от мрачната стая.

-Блонди!-извика той. Обърнах се.-И все пак, момчето бе върха! А ти бе здравата хлътнала по него!-намигна ми, а аз леко се изкикотих.

П.П.Ето я новата част! Как ви се стори?