Together Always

Тъгата.....

----От името на Матео----

Още седях в прегрътките на майак си. Толкова ми липсваше. Тя хлипаше на рамото ми.

-Толкова се радвам, че си тук! Че отново мога да те прегърна!-хвана ръцете ми.-Толкова се радвам!-приближи ги към лицето си и го целуна. Вече и аз почвах да плача.-Но......хълка?-избърса сълзите си. Хълката! Как я забравих?!-Сине.......-майка ми ме погледна в очите.

-Подарък е! Луна ми я даде, но е знаех, че  е хълка!-оправдах се. Донякъде не лъжех.....Луна ми я даде! Къде ли е тя? Как ли върви с нейните родители?

-Добре, миличък, но ти.....

-Мамо трябва да изляза. Имам работа връщам се съвсем скоро!-изправих се, а майка ми лсед мен. Тя ме прегърна и целуна челото ми.

Вървях към имението Валенте...... Дали майка и и баща и са я приели, по-тиочно са и повярвали? Надявам се да са реагирали, така като моята майка. После е баща ми....

Тъкмо пред мен се разкри имението и чух хлипане..... огледах се, но не виждах никой. Когато погледнах портите на имението........онемях! Боже! Затичах се към момичето си, което беше облегнало глава на портата и плачеше. Как за......не са и повярвали! Придърпах я към себе си и я прегърнах силно притискайки главата и към гърдите си.

-Спокойно, спокойно! Всичко ще се оправи...до теб съм!-почнах да я успокоявам, макар ад знаех, че няма какво да направя. -Заедно ще се справим!-погалих косата и, а тя изхлипа отново.

Час и половина по-късно бяхме в моята стая. Майка ми се ококори, когато доведох Луна в това състояние, със размазана спирала и намачкана рокля, рошава коса. Казах, че утре ще говорим и качих съпругата си тук.

----На сутринта----

----От името ан Луна----

Слънцето галеше бузките ми, а банския, който носех ми беше любимия. Розов  с пандички. Мама се беше опънала на шезлонга и четеше списание.

-Мамо, мамо, мамо!-извиках.-Хайде да поплуваме!-помолих се.

-Добре, мила!-тя се изправи и ме вдигна, влизайки леко във водата на басейна ни. Помогна ми да стъпя в по-плитката част и през цялото време ме държеше.-После ще хапнем сладолед.

-Обичам те мамо!-казах и я целунах по бузата, когато ме повдигна.

-И аз те обичам, Луна! Не го забравяй!-погали бузката ми.

Отворих очи. бях в стаята на Матео, а той ме беше прегърнал. Спомних си съня, който всъщност беше спомен. Станах и седнах до прозореца. Нищо....... нито вече ми ахресваше да гледам как цветята се полюшкват.

Излязох ан вън. Студа драскаше бузите ми. Седнах на тревата и се загледах на пред. Роклята ми се вееше. Искаше ми се нещата да се бяха развили друго яче. Мама и татко да ме бяха приели, но......те казаха, че много момичета са се представяли за мен......за това не ми повярваха. Щеше ми се да ме бяха изслушали......заболя, когато ме изгониха.....собствения ми баща.....набедиха ме за измамница. Две сълзи се стекоха по бузите ми.

Усетих две силни, но нежни ръце да се увиват около кръста ми.

-Кога си станала?-попита ме Мат.

-Незнам.-отговорих колкото да не мълча.

-Студено е! Хайде да влезем! Вчера нищо не хапна....не си яла още от Италия. Ще се разболееш!-мълчах. Не можех нищо да кажа. Гърлото ме болеше и пак щях да се разплача.....-Не ме убивай с мълчание! Плачи, крещи, но не мълчи! Излей си мъката!-зарових глава в гърдите му и започнах да хлипам........ Ще излея душата си.......

П.П.Hola!

Така.....мислех да акча още сутринта, но.......частта се беше изтрила! Трябваше да я пиша на ново, а хич не беше лесно, защото......ами дълга история!

И все пак......

Какво ще кажете? Потресе ли ви това, което видя Матео?

Почувствахте ли болката на Луна? Беше ли ви гадно за нея?

Ами съня и.......по-чочно спомена? Трогна ли ви?

До скоро......