Together Always

Някой ни следи?!

-Радвам се, че се видяхме!-казва Лили и с баща ми се прегръщат.

-Моля те! Трябва да дойдеш някой път и да се съберем цялата стара компания.-Лили видимо се напрегна.....Защо? С Амбар просто си кимнахме и те двете си тръгнаха.

Седях в стаята си и размишлявах..... Какво да правя сега? Трябва да намеря адреса на Рейчъл Спейн....само тя ще ми помогне да разгадая тази мистерия. Телефона ми звънна и аз се приближих..... Матео!

-Как си, Лу-Лу?-попита веднага щом вдигнах.

-Добре! Няма да повярваш кой ни беше на гости.....-започнах аз.-Лили и Амбар Бенсон!-казвам и се усмихвам леко.

-Амбар? Луна, та тя те обиждаше толкова време в гимназията.......

-Трябва да можем да прощаваме! Амбар ми се извини.-обясних му на кратко.

-Да, добре! Щом така мислиш! Аз съм до теб!-усмихнах се широко. Усетих топлина в тялото си и пеперудките в корема си.-Готвиш ли се за сватба?-можех да усетя неговата широка усмивка.

-Дап! Но....повече ме тревожи това, че немога да намеря адреса на Рейчъл Спейн. Нали помниш?

-Да, помня! Акошерката ти. Ако искаш, може да намеря адреса, но не искам да хосиш сама!-притеснено ми заяви.

-Добре! Ти ще дойдеш с мен!-усмихнах се. Най-сетне отново ще го видя. Физиономията му започна да ми липсва!

-Но нали младоженците не могат да се виждат преди сватбата?-гласа ми прокантя и ме извади от представите как се разхождаме на плажа.

-Ние практически вече сме женени.-хитро казах.

-Добре. Ще ти пиша по-късно!-отвърна.-Обичам те!-ай!

-И аз те обичам!-пратих му целувка и затворих.

Събудих се. Явно бях задрямала в седнало положение. Врата ужасно много ме болеше. Аххххххх.
Погледнах телефона си. Матео ми беше писал, че в 11:00 ще ме чака в парка. Имах само 15мин?!

Набързо се оправих и тръгнах към годеника си. Татко и мама ме гледаха странно как търча по стълбите. Нека.....

Стигнах и видях моя любим. Ах колко е красив. Имаше нова прическа. Този път перчема му беше по-оформен и изглеждаше по-секси. Прехапах устните си. Какви неща ми минават през главата?! Толкова перверзни.... ужас!

-Хей!-Матео ме поздрави и изчака да седна до него. Усмивката му беше огромна. Беше със сиви дънки и черно кожено яке. Как можах да сложа анцунг?!

-Здравей!-казах засрамена.

-Какво има?-попита и ме огледа.

-А, не, нищо!-почесах се по рошавата коса.-Може ли да отидем до Нина?-тя живееше на близо и можех да се преоблека в нея. Той кимна и ме хвана за ръката. Настръхнаха при допира на горещата му кожа с моята почти ледена.

Нина ми бе дала кожен клин бяла тениска и дънково яке. Вече можех да кажа, че съм добре облякана. Можех да потърпя клина да ми спира кръвообращението.

-Вече знаем адреса на тази аколерка.-обяви Матео. Бяхме в скъпия му Мерцедес и пътувахме. Погледнах в огледалото за задно виждане. Първото, което видях е, че Матео ме оглеждаше, докато в очите му се четеше желание и страст. А второто бе черен Рейндж Ролвър. Следеше ни през последните три пресечки. Какво става?!

-Май ни следят.-казах изплашено.

П.П.
Здравейте!
Главата е кратка и писана от телефона ми......така че се извинявам.
На село съм и става трудно писането.

Кой според вас следи Луна и Матео?

Оставам ви с един въпрос, защото няма какво да питам повече, но.....скоро ще се върна с дъъъълга глава. Може да погледнете какво съм качила на стената си в "Разговори"
Обичам ви!