Together Always

Акт за раждане-Акт за смърт

----На сутринта----
Събудих се и не видях Матео до себе си. Къде ли е? Изправих се и облякох клин и негова риза. Слезнах по стълбите и го заварих.....в кухнята..... Беше без тениска само по анцунг.

Известно време се любувах на гледката......приближих се и го прегърнах в гръб, целувайки рамото му. Той подскочи леко.

-Добро утро принцесо! Как спа?-изкикотихме се.

-Фантастично!-отвърнах и погледнах какво прави.

-Тирамису.-поточно без дори да го питам...

Малко по-късно закусвахме в трапезарията.

-Къде са Бруно и Антонела?-питах и отхапах от питката си.

-Татко е на работа, а мама да поговори със съседката и до магазина.-кимнах след обеснението.

Наядохме се и аз излязох. Тръгнах да се разкарвам по улиците......този следобед ще се видим с Нина и Гастон..... Как ли ще реагират....Дли ще повярват или....... няма да мисля за това! Доближих се до тротоара и там видях.........мама в кафенето заедно със татко. Усмихваха се и се държаха за ръце. Усмихнах се на гледката.....тръгнах към тях, но чух......

-Луна? На къде, мила?-Антонела се приближи. О, майко!-Ела да седнем в кафенето.-усмихнато ме попита.-Или имаш планове?-кимнах отрицателно. Тя тръгна напред.

-Ъм, мамо? Защо не идем другаде?-почнах да нервнича.

-Е, защо? Виж тук е прекрасно. Правят невероятни скрежини!-седна на две маси разтояние от родителите ми. Аз бях с лице към тях,а тя с гръб. Боже помагай! Донесохани менюта. Зяпах родителуте си,а  не менюто.-Какво ще искш, дъще?-Моника се огледа, но не ме забеляза.-Какво гледаш?-тръгна да се обръща , но я спрях със....

-Какво каза, че праяват страхотно тук? Скрежина? Тогава това ще си взема.....-точно на време!

-Но....не е ли хладно? Може би едно фрапочино би било по-добре?-попита тя.

-Да, права си! Нека е фрапочино!-усмихнахме си се и тя поръча.

Вече от двайсет минути с Антонела си говорим. О, не! Родителите ми се изправиха и тръгнаха на сам.... Ами сега?

-Мамо виж!-посочих и другата страна. Тъкмо минаваше едно кученце. Тя се загледа в него. Когато забелязах, че родителите ми са си тръгнали се обърнахме.-Много беше сладко, нали?

-О, да!-тя се съгласи с мен.-Хайде към вкъщи!-платихм еи се изправихме.

Още един ден-избегнат!

Прибрахме с е и аз се качих горе с Матео. Разказах му, а той ме прегърна.

-Може би трябв отново да идем, но този път да говорим и двамата с тях.-хвана ръцете ми в своите.

-Не знам! Все пак.....те мислят, че и ти си....."мъртав"-отново оградих тази дума с кавички.

-Тогава?-погледна ме в очите. Въздишах.

-Не знам! Просто не знам! Може би.....трябва отново да говоря с тях?-повдигнах рамене.

-Луна....днес говорих с татко....той ми каза, че е оправил акта ми за смъртта. Нали ги знаеш, когато някой почине правят такъв.-кимнах.-Е моя е оправен, но твоя........-ококорих се.

-Значи пред света аз съм мъртва?-попитах. Кимна.-И сега какво?

-Трябва да ти го оправим. След като изготвят новия докомент, че си жива......ще го покажем на Моника и Мигел.-леко се усмихна.

-Ами да! Това е страхотна идея!-прегърнах го. Той помириса косата ми...... Усмихнах се и затворих очи. Ето това е един щастлив брак...... Ние сме женени, но.....дали този брак важи тук? в този свят?-Матео?

-Да?-не ме пускаше.

-Брака ни.......дали важи в този свят?-попитах го.Отделихме се от прегръдката, но хванахме ръцете си.

-Мисля, че.....не, но ние знаем, че сме женени. Първо да се опавим със докоменрите и родителите ти.....после ще мислим за женидба.-усмиха ми се.

-Обичам те.-целунах го леко.

-Обичам те!-отвърна ми. Ето това е любов.......

П.П.Hola!

Как беше частта?

Антонела и родителите на Луна отново бяха на път да се видят, но Луна отново изкара късмет....мислите ли, че той винаги ще е с нея?

Ами това със акта за смъртта? Дали той ще реши проблемите им?

За момента на Лутео......омръзнаха ли ви? Защото мислех в този сезон те да нямат проблеми и чак да правя трети з атехните раздели и глупости..........но ско искате.....кажете!