Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Едно

ХЕЙ! Това е училищната униформа^

Амелиа Адамс

"Амелиа..." Слабият глас измърмори. Бавно отворих очи и видях майка ми да седи на ръба на леглото ми, разтръсвайки леко крака ми.

"8 сутринта е, Амелиа, трябва да ставаш за училище," Тя потупа крака ми, преди да стане.

Аз измрънках и се завъртях в леглото си, не бях готова да стана.

"Хайде, имаш половин час," Каза тя преди да излезе от стаята ми, в халата си и кафявата и коса завързана на кок.

Бавно се изправих и провесих краката си от леглото, стъпвайки върху килима на пода. Мразя училището и всичко, което то предлага, едно и също е всеки ден.

Когато бях на седемнайсет и войната с Malignant приключи, училището се върна и учехме единствено история и оцеляване. Нямаше английски, нямаше математика, нямаше химия, и нямаше изобразително изкуство. Дори не си спомням кога училището имаше повече опции. Бях на четиринайсет, когато училището си беше истинско училище.

Отворих малкия си дрешник и грабнах училищната си униформа. Която се състоеше от бяла риза, вратовръзка на червени раета, пола на червено и черно каре и чорапи високи до коляното.

Униформата е грозна, но напрактика е всички дрехи, които притежавам. Когато светът се врещаше към 'нормалното' никой не полагаше особено усилие и старание в модата. Икономиката беше толкжва фокусирана върху безопастността, че материалните неща нямаха особено значение. И считайки, че съм надраснала старите си дрехи, имам само няколко тоалета, които не са униформа или за спане.

Преоблякох се и влязох в банята от другата страна на коридора. Пуснах ярката лампа и погледнах към отражението си в огледалото. Дългата ми кафява коса е бъркотия и имам торбички под очите, защото още не се бях разсънила.

Измих си зъбите и измих лицето си, така че да изглеждам по-свежа. Сложих си лек слой спирала и светъл слой гланц за устни, преди да среша косата си, така че да не е цялата заплетена. Просто я остових пусната с нейните естествени къдрици, както правя обикновено.

Напуснах банята и бързо грабнах бежовата си чанта от пода на спалнята ми.

Излязох скоростно от стаята си и тръгнах надолу по коридора, подминах стаята на брат ми Ейдриън, което ме накара да спра.