Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Осемдесет и Четири

Главата съдържа тежко насилие. Бяхте предупредени.

(Без Гледна Точка)

2010

"Не! Писна ми от това!" Десетгодишният глас на Хари изкрещя към приемния родител, тичайки по старинния дъбов под, който трябваше да бъде ремонтиран.

"Харолд, по-добре се върни тук и почисти този комин или ще съжаляваш!" Коравата дама в края на петдесетте изкрещя, докато ходеше по петите му.

"Няма да го направя! Накара ме да го направя миналия месец!" Изкрещя той, докато тичаше към кухнята.

Хари беше достигнал точката си на пречупване, беше му писнало да бъде роб на това място, заедно с другите изоставени деца. След като разбра, че майка му е починала преди две нощи от свръхдоза кокаин, той беше на ръба на силите си. Тъй като той беше най-големият в приемния дом, той винаги беше принуден да върши всички най-трудни задължения за мързеливия приемен родител.

"Просиш си го, лигльо! Искаш ли още един бой?" Жената като тухлена стена каза, докато го гонеше около нестабилната кухненска маса.

"Не съм ти роб!" Извика той, тичайки с малкото си тяло около масата.

"Ще правиш каквото ти кажа, малко копеле! Аз отговарям за теб! Не дай Боже някой наистина да осинови безнадеждният ти задник!" Измърмори тя, докато се ядосваше още повече- лицето й беше червено колкото косата й.

"Не можеш да си сигурна!" Извика той в отговор.

"О, разбира се, че съм! Никой никога няма да осинови теб или нямата ти сестричка! И искаш ли да знаеш защо Харолд? Защото никой не иска глупавите повредени изоставени деца! За бога, майка ти беше пристрастена към кокаин! Нищо чудно, че и двамата сте побъркани." Изрече тя най-нараняващите думи, които някой можеше да изкрещи на едно десетгодишно дете с разбито сърце.

Тя му каза, че никога няма да бъде обичан.

"Майната ти!" Това беше всичко, което Хари можеше да измисли, да изпищи в отговор, преди да изхвърчи от кухнята и да се насочи към стълбите. Знаеше, че ако успее по някакъв начин да стигне до спалнята, щеше да заключи вратата и щеше да я задържи поне още малко.

"Върни се тук, малък глупак!" Дълбокият й мъжествен глас крещеше, докато Хари тичаше колкото може по-бързо през хола и към стълбите. Сърцето му биеше бързо и адреналинът течеше във вените му, когато стигна до стълбите.