Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Пет

Бавно отворих насълзените си очи няколко пъти, приспособявайки се към стаята около мен. Първото нещо, което видях, беше къдравата глава на Хари, който спеше на корема ми, като държеше ръката си обвита около кръста ми. Изглеждаше толкова невинен, когато спеше, особено така. Чертите му бяха толкова спокойни и отпуснати, както никога не го виждах.

Очите му стояха крехко затворени, а веждите му не бяха напрегнати, както обикновено. Начинът, по който се беше настанил на корема ми, всъщност беше доста сладка гледка; Той изглеждаше очарователно.

Колебливо поставих ръката си в косата му и я прокарах през нея многократно. Меките му разхвърляни кичури се плъзгаха леко през пръстите ми, докато той беше в безсъзнание. Толкова различно беше да видиш мъж с големи мускули в такава уязвима позиция. Никога не би могъл да познаеш какво минава през изкривената му глава, само като го погледнеш така.

Ръката ми продължаваше да минава през кестенявата му коса и се намерих да лежа спокойно под спящата му глава, надявайки се да не го събудя и да разруша съня му. Отдръпнах ръката си и я върнах встрани, знаейки, че ако продължавах да го правя, той щеше да се събуди.

"Не спирай." Дълбокият му дрезгав глас промърмори, когато отдръпнах ръката си.

"О, съжалявам, че не знаех, че си буден." Казах смутено. Сигурно е странно да се събудиш и да почувстваш как някой си играе с косата ти, предполагам.

"Е, не спирай." Повтори той тихо със затворени очи.

Засмях се и заплетох пъргавите си пръсти обратно в косата му, прокарвайки ръцете си до челото му и премествайки косата от лицето му. Той си тананикаше от удоволствие, докато прокарвах пръста си по линията на косата му и я разресвах назад.

"Колко е часът?" Дълбокият му глас почти прошепна, докато очите му си схояха уморено затворени.

Погледнах часовника и обърнах глава обратно към него, "11:30." Промърморих.

"Уоу, имам толкова много работа, но не искам да ставам." Измърмори той уморено, без да помръдне и мускул.

"Тогава недей." Почти прошепнах.

"Бих искал да ставаше така, любов." Грубият му глас издиша.

Наричал ли ме е някога любов преди? Знам, че е често срещан термин, но не знам дали той някога ме беше наричал така. Така или иначе не беше голяма работа, знаех, че беше просто име, но да го чуя да напуска устните му в такова спокойно състояние ме караше да се чудя.