Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Шестдесет и Шест

Хари Стайлс

Обвих ръката си около дръжката на входната врата – завъртях я и отворих вратата, за да усетя как топлината удари лицето ми и контрастира с мразовития студ навън.

Влязох в топлия дом и затворих вратата след себе си - миришеше на нещо вкусно от кухнята.

"Вкъщи съм." Извиках в къщата, докато свалях якето си и го закачах на закачалката.

"В кухнята, бейб." Чух сладкия глас на Амелиа да вика от съседната стая. Събух тежките си черни ботуши и влязох в стаята отдясно.

Видях как Амелиа стоеше в кухнята с гръб към мен, докато бъркаше неща в тигана върху печката. Усмихнах се и се приближих до дребната й фигура, поглеждайки през рамо към зеленчуците, които бъркаше на печката.

Подпрях брадичката си върху рамото й и обвих ръката си около кръста й отпускайки я върху нарастващия й седеммесечен корем.

"Мирише хубаво." Промърморих, докато нежно притисках устни към врата й.

"Трябва да е готово скоро." Тя се усмихна докато не отделяше погледа си от цвърчащия тиган.

"Как се чувстваш, бейб?" Попитах докато прокарвах ръце по бременния й корем.

"Добре съм днес всъщност - този път не се събудих повръщайки." Усмихна се тя и махна тигана от котлона, отмествайки го настрани и изключвайки котлона.

Тя се обърна и застана срещу мен - бузите й бяха зачервени от топлината на печката.

"По-малко от два месеца и вече няма да ти се налага да търпиш сутрешното гадене." Обгърнах с ръце кръста й и преплетох пръстите си, гледайки я с усмивка. Ръцете й се срещнаха върху задната част на врата ми, така че усетих сребърния пръстен на пръста й. Тя се повдигна на пръсти, за да целуне устните ми, докато забележимият й бременен корем беше между нас.

"Тате!" Познатият глас на нашия четиригодишен син Джеймисън изкрещя от вълнение, докато прекарваше малкото си телце през рамката на вратата. Отдръпнах се от Амелиа и клекнах долу, така че той се блъсна в прегръдката ми с лека зъбата усмивка.

"Хей приятел," Усмихнах се и се изправих с него на ръце. Той се усмихна и Амелиа отметна къдравата му коса от лицето му. "Пич, защо си още по пижама?" Погледнах синята му пижама с плюшено мече, която носеше снощи.