Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Шестдесет

Бавно отворих очи и погледнах към часовника, часът беше 9:30 сутринта.

Дори не знам в колко часа Хари се прибра снощи, аз бях в леглото към 11:30, а той не беше вкъщи. Мисля, че си спомням, че се събудих за кратко и чух някакво тропане около 2 сутринта, но бях наполовина заспала.

Притеснявах се, че все още не си бяхме казали нито дума. Изминаха два дни от караницата ни. Не знам какво му минаваше през ума и това леко ме тревожеше. Той не ми беше говорил от два дни; дори не ме караше да върша домакинска работа.

Нямах представа къде беше сега, не го чувах, така че предполагам, че отново беше навън и правеше кой знае какво. Може би пиеше навън или се забиваше с някакви момичета долу в стриптийз клуба, както каза, че може, ако поиска. Беше едва 9:30 сутринта, но все пак можех да си представя, Хари да прави всички тези неща.

Прозях се и стъпих на земята, отивайки до дрешника и мятайки си светлосиния ми пуловер. Вчера беше толкова самотен ден. Бях останала сама с мислите си, с мислите си, които бяха препълнени с него. Беше наистина трудно. През целия ден се борих с мислите и чувствата си - беше изтощително. Продължавах да го защитавам в главата си, но после продължавах да защитавам себе си.

Отворих вратата и тръгнах право към банята в другия край на коридора, все още полузаспала. Влязох и затворих вратата след себе си, отидох до мивката и грабнах четката си за зъби, която беше до тази на Хари.

Пагледнах отражението си в огледалото и не ми хареса това, което видях. Можеше да се каже колко разбита изглеждах емоционално само по очите ми. Косата ми беше рошава, така че просто се опитах да я укротя с ръцете си. Не можех да я разресвам, защото тогава вълнистата ми коса просто щеше да стане супер къдрава, а с това щеше да ми е още по-трудно да се справя.

Поприбрах я малко и започнах да си мия зъбите, опитвайки се да се разсея от всичко, което се беше объркало през последните два дни. Чудя се колко ли време няма да говори с мен. Изплюх се в мивката и приключих с миенето на зъбите си, след което се изплакнах с вода за уста. След това измих лицето си, за да се събудя малко, надявайки се, че това щеше да оживи външния ми вид поне малко.

Но честно казано кого се опитвах да впечатля?

Приключих с измиването на лицето си и се отправих към затворената врата на банята, отваряйки я отново, така че плах студен бриз се удари в мен. Поне като Хари не беше тук, не беше нужно да се барикадирам в стаята си цял ден, за да го избегна. Босите ми крака се придвижиха по коридора, докато държах ръцете си скрити в ръкавите на пуловера.