Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Пет

Амелиа Адамс

Краката ми се движеха по главната улица на подземната ивица. Трябваше да взема малко брашно и яйца, защото наистина исках да направя бисквитки. Имах нужда от нещо сладко, затова поех инициативата просто да изляза на пазар, Хари така или иначе беше на работа.

"Амелиа!" Изкрещя познатият весел глас. Обърнах глава и видях Ерика да стои на вратата на студиото за татуировки с широка усмивка на лицето си и ми махна да дойда при нея. Усмихнах се и тръгнах към студиото с учтива усмивка на лицето.

"Ерика, здравей." Усмихнах се и тя разтвори ръце за прегръдка. Преди да успея да се осъзная, ръцете й вече бяха увити около мен в прегръдка.

"Не съм те виждала от клуба преди почти две седмици! Исках да те попитам какво се случи с Хари?" Каза тя, докато ме водеше вътре в магазина, държейки ръката си в моята.

Винаги се наслаждавах на позитивността на Ерика, тя почти не ме познаваше, но всеки път, когато говорех с нея, тя се държеше така, сякаш бяхме приятелки от години - беше хубаво.

"Какво имаш предвид?" Помолих за повече подробности.

"Той буквално те отнесе от сцената момиче; изглеждаше наистина ядосан!" Каза тя, докато ме дърпаше в една от стаите за татуиране.

"О- ами той просто не ме искаше там горе." Седнах на коженото легло, докато тя седеше срещу мен на стола. Тя повдигна вежди към мен и се усмихна.

"Защо му пука дали си горе? Ти си просто негова асистентка, нали така?" Усмихна се тя, докато обръщаше стола си към бюрото, отвори чекмеджето и извади сандвич в найлонов плик.

"Да, просто защото го представлявам и прочие." Оправдах се.

Тя извади нарязания сандвич и ми подаде половината от него, "Със сирене и шунка." Усмихна се тя, подавайки ми половината.

"О, няма нужда да ти взимам обяда – всичко е наред." Усмихнах се на добротата й.

"Не бъди глупава, настоявам." Подаде ми сандвича по-близо, надявайки се да го взема.

Засмях се и измъкнах половината сандвич от пръстите й, изкикотих се и поклатих глава на акта й на доброта. Тя се усмихна, докато го взимах от ръцете й и отхапах от перфектно приготвения сандвич.

"Изглеждаше твърде ядосан, за да оттегли просто асистентката си. А и говорих с Карли онзи ден, тя ми разказа как Хари просто я е отблъснал, когато е отишла при него в клуба. Всичко, което й е казал, е било 'да се махна от пътя'." Обясни Ерика, като се засмя леко в края, опитвайки се да изимитира дълбокия му глас и акцент.