Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Едно

2012

Хари Стайлс

Тичах надолу по улицата към по-високото момче, което беше притиснал Ейдриан на откритото баскетболно игрище, пускайки книгите ми на твърдата земя.

"Какво си мислиш, че правиш?" Изкрещях, докато тичах и избутах ръцете на Остин от яката на тениската на Ейдриан. Застанах пред Ейдриан като бариера, за да спре да го тормози.

"О, ето го твоят малък бодигард. Господи Ейдриан, такъв си слабак!" Остин изкрещя на Ейдриан през рамото ми.

"Нямаш ли нещо по-добро за вършене? По дяволите, трябва ли да ти посиня още едно око или да ти разбия устната като миналата седмица?" Изплюх от яд.

Той ме гледаше ядосано, след което погледна плахия Ейдриан зад мен.

"Просто слагаш мишена на своя гърб, вместо на малкото си слабо звено тук." Измърмори заплашително, опитвайки се да ме сплаши.

"Добре, тогава ти и всичките ти тъпи приятели можете да се заяждате с мен. Не ми пука." Не отстъпвах. Той изпуфтя и погледна към Ейдриан за последен път, преди да ми отвърне.

"Пази се, Хари." Промърмори той, преди да отстъпи и да се обърне. След като той си тръгна, аз се отдръпнах от Ейдриан и се обърнах с лице към него.

Устната му беше цялата в кръв, а очите му бяха пълни с разочарование, примесено с малко гняв. Това се случваше доста често с Ейдриан; обикновено се заяждаха с него, заради това колко беше слаб и обикновено аз бях този, който се намесваше, за да ги спре. Просто се притеснявах, че един ден няма да съм там и той щеше да пострада много лошо.

Но никога не знаех какво да кажа сега. Никога не съм бил човек, който е можел да утеши някого.

"Пич, не го мисли прекалено... случва се на всеки." Промърморих.

"Защо аз винаги съм мишената? Дори не съм му направил нищо..." Той промърмори поразено, докато внимателно бършеше подпухналата си устна от кръв.

"Защото ти си по-малък от него и той има нужда от някой, върху когото да излее гнева си. Трябва да започнеш да взимаш уроци по борба или нещо подобно, защото не мога да съм тук всеки път." Обясних, докато се връщахме обратно по бетонното игрище, Ейдриан оправяйки намачканата си яка.

"Нямам нужда да си тук всеки път." Измърмори, докато затягаше презрамките на раницата си.