Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седемдесет и Четири

Амелиа Адамс

Разресах косата си, докато гледах отражението си в огледалото в банята. Днес трябва да отида до магазина, а Хари беше на работа, така че нямаше да го видя до довечера. Всичко снощи със сестра му беше много за възприемане. Той най-накрая ми разкри нещо от миналото си и това просто ме караше да се чувствам по-близо до него- по-близо от всякога. Да ми разкаже тези неща беше много за него, знам го.

Хари е трудно предвидим човек. Когато го срещнах- той се предпазваше като тухлена стена, неразрушим и пълен със сила. Той се криеше зад тухлите и отказваше да позволи на някой наистина да разбере какво се случваше зад тях. Той е сложна душа, която е виждала някои луди неща в живота си, така че не можех да го обвинявам начините му. Винаги съм казвала, че той е дяволът, загубена кауза.

Но той се отвори пред мен. Бавно ми се разкриваше, без дори да осъзнавам. Под тази студена външност на мъж се криеше нещо красиво и никой не го знаеше.

Облякох чифт сини дънки, придружавайки ги с обикновената си сива тениска, която стоеше добре стигайки до талията на панталоните ми. Днес косата ми беше изправена, така че просто я оставих да се спуска по гърба ми.

Тръгнах към вратата, обух черните си маратонки и ги завързах, преди да изляза през вратата. Предполагам, че хубавото на това да си под земята беше, че не беше нужно да се тревожиш за времето. Не беше нужно да си взимам палто или нещо друго, така че това улесняваше живота ми малко.

Но боже липсва ми външния свят...

Липсват ми летните ветрове и вида на дърветата, когато листата окапят. Много ми липсваха дърветата. Обичах да ги рисувам, обичах да седя върху тях, обичах да ги гледам как се люлеят от вятъра- харесваше ми всичко в тях.

Излязох от апартамента и влязох в празния асансьор, за да сляза до познатата улица, на която бях попадала толкова пъти. Облегнах гръб на стената и гледах как числата намаляваха в горната част. Все още не можех да си обясня как всичко това беше под земята- шокираше ме. Това място беше огромно; смисъл наистина огромно. Колко ли време е отнело да се построят тези неща? Колко ли време е отнело копаенето? Трябва да попитам Хари тези неща, защото те наистина все още нямаха смисъл за мен.

Асансьорът се отвори с придружаващ звън. Излязох на мръсната земя и тръгнах надолу по затъмнения район, минавайки покрай множество магазини, в които все още не бях влизала.