Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тридесет

След като бях в болницата за още един ден, най-накрая можех да си тръгна. Хари се държеше малко по-мило с мен и не знаех защо. Разбирах, че си бях наранила главата и така нататък, но той изглеждаше сякаш по-толерантен спрямо мен. Все още си беше кретен и ми се ядосваше, но понякога се възспираше и се успокояваше малко.

Не бях сигурен какво изпитвах към това- и не знаех какво да си мисля. Искаше ми се да знаех какво минаваше през побъркания му ум, но знаех, че ако знаех, вероятно щях да съм още по-уплашена от него.

Хари си тръгна за част от деня вчера, малко след като научихме за кетамина, който беше в система ми. Нямаше го за дори не съм сигурна колко дълго. Знаех само, че бях заспала и се събудих на следващия ден, за да го видя да спи на същия стол, но обут с дънките си вместо с шорти

Но сега вече бяхме напуснали болницата и се връщахме в апартамента. Трябваше да ми направят шевове от дясната страна на челото, близо до слепоочието ми и най-вероятно щеше да остави белег.

Откакто бях с Хари, изгорих ръката си с вряла вода, напълних се с кетамин, почти бях задържана от плен на Зейн и си разбих главата на дръжка за врата.

Прекрасно.

Хари отвори вратата на апартамента, използвайки кода си за достъп. След като вратата се отвори, влязох, събух си обувките и тръгнах право към стълбите.

"Къде отиваш?" Каза Хари с дълбокия си акцент.

"В леглото." Поставих ръка върху парапета и се обърнах с лице към него.

"Трябва да хапнеш нещо." Той затвори вратата и събу ботушите си.

"Не съм гладна." Казах откровено.

"Не ми пука." Отстреля той. "Няма да отново да се занимавам с припадащия ти задникът и да те водя в болницата, иди да ядеш нещо." Каза той, докато събличаше якето си и го хвърли на облегалката на дивана.

"Хари, просто искам да си легна- уморена съм." Изпъшках в знак на протест.

"Имаш достатъчно време за сън, след като ядеш нещо, няма да споря с теб, Амелиа. Заведи сладкото си дупе в кухнята, преди да съм те накарал." Каза той, докато вървеше към кухнята.

Господи, упорит е, мразех това.

Изпуфтях победено и тръгнах към кухнята, малко след него. Ядох в глупавата болница! Хари правеше голяма работа от това, че не ядях толкова много, но осъзнаваше ли, че той беше два пъти по-голям от мен и аз нямах голям апетит! Не е като да гладувах или нещо такова.