Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седем

Е, изгорих закуската.

Опитах се да направя палачинки, защото наистина исках палачинки, но обърнах главата си за пет секунди и те се подпалиха. За щастие пламъкът беше малък, така че можах да се отърва от него без Хари да разбере.

Реших да направя препечени филийки вместо това. Пак бяха изгорели, но се постарах. По-добре да изяде всяка проклета хапка от тази филийка, защото почти подпалих това място в опит да му направя нещо за едене.

Сложих препечени филийки с масло в две чинии, за мен и Хари. Не можех да повярвам, че правех закуска на този кретен... Но не мисля, че имах особен избор.

Изнесох една от чиниите от кухнята и я занесох в празната всекидневна. Той не беше тук, така че къде е? Дали беше в офиса си? Беше ми казано да не влизам там, така че какво трябваше да правя сега? Трябваше ли просто да почукам?

Качих се нагоре по стълбите и към вратата, която беше считана за негов офис. Колебливо почуках на голямата черна врата и почаках да се отвори. След няколко секунди стоене там, все още не чувах никакно движение от другата страна на вратата.

Почуках отново и казах името му, може би не ме беше чул.

Пак нищо. Какво правеше там вътре?

Обратно на добрата ми преценка, бавно завъртях студената дръжка на вратата. Бавно я открехнах. Когато вратата показа лек процеп в стаята шумен бумтящ глас прекъсна мислите ми, карайки ме да затворя плътно вратата.

"Какво по дяволите правиш!" Изкрещя Хари, стоейки пред вратата на банята.

Тялото ми замръзна и сърцето ми започна да препуска от страх, докато той стоеше там с каменно изражение, което изразяваше гнева му.

"А-аз извиках и-името ти и ти не отговори, затова щ-щях да ти донеса това..." Запелтечих като идиот от страх.

"Казах ти, че никога не ти е позволено да влизаш в офиса ми, Амелия! Когато ти казвам тези неща, ти слушаш!" Извика той с дълбокия си заплашителен глас, приближавайки се към мен.

"Хари, съжалявам!" Усетих как очите ми отново се навлажняваха, докато той се приближаваше към мен.

Той избута чинията от ръката ми и тя се разби срещу стената. Въздъхнах при внезапния звук, когато тя направи малка, но забележима вдлъбнатина в гипсокартона.