Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седемдесет и Три

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!! ГЛАВАТА СЪДЪРЖА СПОМЕНАВАНЕ НА САМОУБИЙСТВО И ЗЛОУПОТРЕБА С НАРКОТИЦИ. Ако не се чувствате комфортно с тази тема, моля, не четете.

Благодаря Ви.

(Без Гледна Точка)
21ви май 2018

Хари се препъна през мръсната врата на мотелската стая с наполовина разкопчаната си червена фланелена риза, отново все още на силно надрусан от линията, която беше взел преди половин час. Елизабет винаги мразеше, когато той се прибираше вкъщи надрусан. Той събу старите си изтъркани обувки върху изцапания килим и моментално огледа малката спалня с две легла и не видя сестра си никъде.

"Елизабет." Той се опита да произнесе, докато гледаше празната стая през кръвяслите си очи.

Главата му се въртеше ярко от кокаина, протичащ в кръвта му- усещане, което му беше толкова познато сега. Очите му най-накрая се адаптираха и той видя, че вратата на тоалетната беше затворена в далечния край на стаята.

Високото тяло на Хари се струполи върху боклука, който наричаше леглото, изпъвайки се върху мухлясалите мотелски завивки, докато се взираше в тавана, почти хипнотизиран. Леглото на мотела винаги е по-удобно, когато беше надрусан- всичко беше по-удобно, когато беше надрусан.

Кокаинът винаги правеше обратното за Хари, обикновено ускоряваше хората, но за него забавяше тялото му. Той винаги се чувстваше по-доволен, когато беше надрусан с кокаин- това беше най-добрият наркотик за него. Екстазито го правеше твърде параноичен, хероинът беше твърде много работа и гъбите никога не му действаха. Кокаинът го караше да се чувства добре.

Той се взря в тавана с кръвясали очи и отпуснато лице, наслаждавайки се на изкуственото приповдигане, което ставаше все по-нормално. Хари се чувстваше вечен, когато беше така- наистина чувстваше, че не се нуждаеше от никой в ​​живота освен от себе си.

Очите му бавно се затвориха, забеляза, че ставаха тежки, но не искаше да спре. Той разбра, че се унася в сън, но дори и да не искаше- знаеше, че беше неизбежно. Ръцете му започнаха да изтръпват, което беше обичайно за него в такива моменти.

Очите му се затвориха и дишането му стана по-тихо и по-малко притеснено.

Това, което се беше усетило като двадесет минутна почивка, се оказаха два часа сън. Хари лежеше без емоции и замръзнал в продължение на два часа- оставяйки образите в главата си да го насочват през еуфоията му.