Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Три

Асансьорът се отвори към етажа на Хари и моментално чух силните писъци и звука на нещата, които биваха разбивани, което накара стомаха ми да се свие. Погледнах надясно и видях, че вратата на апартамента му беше открехната.

Затичах се надолу към открехнатата отворена врата и усетих как сърцето ми биеше силно. Не знам защо бях тук, знаех, че той няма да иска да ме види. Но нямаше да мога да спя тази нощ, знаейки, че той претърпяваше някакъв вид психически срив. Ерика дойде с мен, защото нямах представа с какво щях да се сблъскам в този апартамент и не знаех дали бих могла да се справя сама.

Отворих вратата и мигновено челюстта ми падна. Мястото беше опустошено, напълно разрушено. Лампичките които той някога окачи бяха изтръгнати на земята, диваните и масите бяха обърнати и разпръснати безмилостно и имаше бирени бутилки и счупено стъкло навсякъде. Погледнах към пода и видях всичките фасове и пепел от цигари смесени с всичко по земята- какво, по дяволите, се беше случило тук! Мина един ден и той вече беше разбил всичко.

Но нищо друго не привлече вниманието ми повече от това да видя Хари до бара, хвърляйки стъклени бутилки към отсрещната стена. Найл обърна глава към нас, когато влязохме през вратата, сякаш изпита облекчение, че бях тук.

"Какво му става!" Извиках на Найл, докато той се приближаваше към нас.

"Той е невероятно пиян и напушен в момента. Просто продължава да крещи за теб и да троши всичко пред очите си. Съжалявам, но не знаех на кого друг да се обадя, той не иска да ме чуе." Каза стресирано Найл, поклащайки глава, докато поглеждах обратно към Хари, който напълно се разпадаше.

"Тя никога не ме е обичала! Тя ме мрази! Мрази ме!" Крещеше той с пълно гърло, докато разбиваше една бутилка след друга. Той дори не забелязваше, че съм тук в момента, защото беше толкова погълнат от собствения си гняв.

"Той крещи за мен?" Помолих Найл да разясни, карайки го бързо да кимне.

Погледнах обратно към Хари със страх, виждайки го да разбива всичко пред очите си. Лицето му беше почервеняло и той се опитваше да запази равновесие, докато хвърляше разни неща из стаята. Дълбоките му писъци изпълваха помещението и нямах представа как да го накарам да спре.

"Хари!" Извиках над счупването на стъкло, но той не ме чу.

Правеше ме изключително уплашена да го гледам такъв, особено защото знаех, че беше започнал да намалява алкохола. Изглежда, че беше напълно паднал от ръба на здравия си разум и нямах представа какво да направя, за да го спра.