Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Четири

Хари Стайлс

Очите ми бавно се отвориха, пронизани от белите светлини по таваните. Присвих очите си незабавно за да се приспособя- усещам как главата ми започваше да ме боли. Всичко беше малко замъглено, докато се опитвах да отворя очите си отново, но бавно започнах да усещам, че всичко започваше да става по-фокусирано. Бях в болница, навсякъде бих разпознал тези каменни тавани и ярки лампи.

"Х-Хари?" Сладкият глас, който можех да разпозная на мига- промърмори вдясно от мен.

Обърнах бавно глава настрани и видях Амелиа, седнала на болничния стол. Нежната й, крехка ръка, поставена в моята голяма. Зачервените й кървясали очи имаха торбички отдолу от липсата на сън, а лицето й беше по-бледо от обикновено.

Но тя все пак не изглеждаше нищо по-малко от красива.

Не знаех какво да кажа, беше ме страх, че какъвто и шум да излезе от устата ми, само щеше да я отблъсне още повече от мен.

"З-здравей." Слабият ми глас изтръгна.

Нямах представа колко беше часът или кой ден е, но всичко, което знаех беше, че се скарах страшно с Амелиа, когато бях пиян. Спомням си само частички от спора, но нищо, което да ме доведе до тук. Едва когато погледнах надолу към гърдите си, видях голяма бяла превръзка ​​в центъра, но малко вляво- точно над мястото, където беше сърцето ми.

Малка тръбичка минаваше над горната ми устна и ми доставяше лек кислород през носа. Бях свързан към различни машини и трабички по цялото тяло.

"Помниш ли нещо от това, което се случи?" Умореният й глас почти ми прошепна, докато тя бавно прибираше косата зад ухото си.

"А-аз се карах с теб." Прочистих леко гърлото си, чувствайки се като машина, закачен за всички тези неща. Тя бавно кимна, преди да заговори отново.

"Ти припадна и получи гърч, Хари. Сърцето ти биеше толкова бързо от кокаина, че беше близо до инфаркт." Тя обясни през розовите си устни.

"Оу." Това е всичко, което успявах да кажа.

"Беше изпратен по спешност на сърдечна операция. Минаха четири дни." Тя добави, толкова много болка размивайки гласа й.

"През цялото време ли си била тук?" Веднага попитах, чувствайки се виновен. Не трябваше да остава тук заради мен.