Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тридесет и Едно

Седях на ръце и колене и търках дъските на пода в хола. Тези подове от тъмен дъб бяха красиви, но в пукнатините имаше толкова много мръсотия, че изглеждаха мръсни. Вече търках тези подове от около два часа, карайки ги отново да изглеждат чисто нови.

Беше пет и десет и Хари трябваше да се прибере скоро. Алоето, което сложи на ръката ми снощи, наистина помогна, защото днес тя изглеждаше много по-добре. Все още беше червена, но беше спряла да се бели и не беше толкова чувствителна.

Препратката, която Хари направи за това да го убия, наистина изпращаше тръпки по гръбнака ми. Не знам какво се опитваше да постигне с това, но Боже, накара ме да се почувствам странно. Той имаше този метод да прави думите си толкова извратени, но и ме караше да искам още информация от него. Всичко в него ме караше да искам да намирам повече- повече за това какво се криеши в онзи негов побъркан ум.

Както вече казах няколко пъти, Хари беше извратен човек. Беше сложен и хитър, достатъчно коварен, за да играе глупави умствени игрички, за да има контрол. Той щеше да застане пред мен и внимателно да намаже ръката ми с алое вера, докато ми казваше, че по-рано беше убил невинни хора. Той беше най-сложният човек, който някога бях срещала. Това, което ме плашеше беше, че дори не знаех дали той осъзнаваше колко беше зъл. Дали мислеше, че нещата, които прави, са нормални? Ако беше така, това ме ужасяваше до краен предел.

Говорейки за дявола, вратата се отвари и чух звука от гигантски ботуши, които влизаха зад мен.

"Е, това е гледка, при която обичам да влизам през вратата." Дълбокият глас на Хари навлезе в мислите ми, като той застана зад мен, посочвайки, че бях на ръце и колене. Просто знаех, че се взираше в задника ми. Можех да чуя извратената усмивка на лицето му.

Извъртях очи на вулгарния коментар и бързо седнах, за да се обърна.

"Ами здравей и на теб." Казах с отвращение, докато го гледах, извисяващ се над мен в своя черен ансамбъл.

"Почистваме подовете, виждам?" Каза той, докато затваряше вратата след себе си и свали якето си.

"Да." Казах, преди да погледна надолу и да довърша пода.

Той свали ботушите си, преди да тръгне към дивана, като хвърли високото си тяло върху него и положи глава долу, поставяйки ръка върху очите си, за да си почине. Тялото напрактика заемаше целия диван, защото беше толкова висок.