Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седемдесет и Осем

Това е Хари в съня на Амелиа^

"Върнаха ли теста ти по математика, Амелиа?" Каза баща ми, докато се взираше във вестника. Очите ми се разшириха, когато се огледах и видях да седя на кръглата бяла маса със семейството си. Всички бяха облечени в бяло от глава до пети, а бял прожектор ни осветяваше стриктно около масата. Тъмнината ни заобикаляше, забранявайки ми да видя нещо извън масата.

Била съм тук и преди.

Погледнах Ейдриан, който седеше срещу мен, очите му бяха залепени за чинията му, докато буташе граха си наоколо. Той изглеждаше... виновен.

"Защо ще ме лъжеш Ейдриан?" Пренебрегнах баща си и гневно измърморих на Ейдриан. Не ме отразяваше, сякаш бяха невидима. "Ейдриан, защо ще ме лъжеш? Ти никога не си ходил до магазина онази вечер! Отишъл си под земята, за да управляваш банда!" Извиках по-силно.

"Амелия, бих искал да чуя за теста ти по математика." Баща ми отново каза, без да обръща особено внимание на думите ми.

"Тате, синът ти е убиец! Вместо да прекараш цял живот да ме тормозиш за оценката ми, защо не го попиташ защо изчезна от нас? Той излъга теб, мама и мен! Излъга всички!" Ударих с юмруци по масата и се изправих на крака.

"След толкова време в което гледахте на Ейдриан като на идеалното дете- криейки ме в сянката си в продължение на деветнадесет години! Но вижте кой се оказа убиецът и все още не ме поставяте в същата група на любов като него." Изкрещях от гняв, гледайки надолу към семейството си, без да обръщам никаква загриженост към мен.

Внезапно усетих леко нежно стискане около ръката си отзад, което ме накара да обърна глава. Погледнах зад себе си и видях Хари да стои там с ръка, която меко преплете с моята, усмихвайки ми се от щастие.

"Аз те слушам, скъпа." Промърмори ми нежният успокояващ глас.

Погледнах нагоре към ярките му изумрудени очи, които блестяха толкова ярко от бялата светлина. Сенките върху чертите му го караха да изглежда толкова ангелски и топъл. Той беше радост за очите.

Усмихнах му се, докато той държеше ръката ми успокояващо. Възглавничката на палеца му се търкаше леко в малки кръгове и кожата му почти светеше на светлината.

Но преди да се усетя, всичко се промени, когато чух звук от изстрел и куршум, който пролетя в челото на Хари, карайки пръстите му да се изплъзнат от моите, докато високото му жизнено тяло се срути на земята. Челюстта ми падна и сърцето ми сякаш спря да бие, докато се взирах в любовта на живота си, лежаща неподвижна и безжизнена на студения под.