Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Девет

Може би бях заблудена през цялото това време, не знам какво съм си мислила. Никога не трябваше да се увличам от желанията си и просто да гледам напред.

Но не можах да се сдържа.

Той беше толкова магнетичен, електрически дори - остави ме да чувствам неща, които никога преди не съм чувствала и това почти ме ядосваше. Не съм искала това, не съм искала нищо от това. Той ме упои, върза ме в колата си, доведе ме в своето подземно общество и ме накара да стана негов роб. Колкото и да беше ужасно, аз се примирих с това. Разбрах, че това беше моят живот сега и нямах друг избор, освен да живея с него.

Тогава той направи нещата по-трудни, накара ме да чувствам нещо към него. Не исках да чувствам тези неща - знаех, че това щеше са направи всичко сложно, но беше неизбежно, случи се, преди дори да осъзная.

Никога не съм предполагала, че моят похитител ще бъде толкова чаровен - чаровен по такъв изкривен начин. Научих повече за Хари Стайлс, повече от повечето хора. Гледах го как се превръща от хладнокръвно чудовище в нежен брилянтен мъж с прекрасна усмивка. Можах да го видя какъвто беше всъщност, а не за какъвто се представяше.

Аз му позволих да ме накара да се чувствам по този начин, не беше виновен никой, освен самата аз. Позволих му да ме целуне за първи път, оставих го да се грижи за мен, когато ме болеше или бях ранена, оставих го да увие ръцете си около мен за да ме успокои и го оставих да бъде човекът, на когото разчитах за моята безопасност.

И тъй като го оставих да направи всички тези неща, останах съкрушена и объркана в леглото си; искайки всичко никога да не се беше случвало.

Часът беше 10:30 сутринта и чух как Хари тръгна преди повече от час. Не беше споделил нито дума с мен от снощи и обикновено надзърташе в стаята ми точно преди да тръгне всяка сутрин. Знам, че ми беше ядосан, не го винях. Той се почувства застрашен, когато се изправих срещу него така. На практика го обвиних, че ме е използвал, но и аз нямах това предвид. Позволих на ума ми да поеме контрола, а не сърцето ми. Бях прекалено предпазлива.

Най-накрая реших да стана от леглото и да напусна стаята си. Вече няколко часа бях будна, но не бях мърдала, защото просто нямах мотивация - не и след снощи.

Излязох от стаята си и тръгнах по тихия студен коридор. Държах ръцете си скръстени на корема си, докато вървях с боси крака по тъмния дъбов под и слизах по стълбите. Сигурно ми беше оставил бележка, винаги ми оставяше бележка в кухнята, за да ми каже кога щеше се върне.