Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Дванадесет

Лежах в леглото си и се взирах в тавана, връщайки се към сценария, който се разви снощи.

Някой някога целувал ли те е по врата, Амелиа?

Спомних си как дрезгавият му глас се срещаше с ухото ми. Звукът беше толкова дълбок, но в същото време толкова нежен и крехък. Начинът по който малките ми пръсти се заплитаха в корените на къдриците му го беше накарал бавно да се отпусне и да свали гарда си. Беше трудно да не мисля за начина, по който мускулестото му тяло беше притиснато към моето. Никога през живота си не се бях чувствала толкова уязвима.

Едва заспах снощи след случилото се. Мълчаливо се върнахме в апартамента му и отидохме да спим по собствените си стаи, без да обелим нито дума. Можех да усетя няколкото нежни петна по врата си, на местата където Хари леко беше захапал, знаейки, че беше оставил някакъв белег.

Изправих се от леглото и тръгнах към вратата, отворяйки я бавно.

Босите ми крака започнаха да тичат към банята, за да мога да си измия лицето и да си измия зъбите. Трябваше да се изкъпя днес, но бях сигурна, че Хари не притежаваше шампоан и балсам за момичета. Вчера вече излязох без да се изкъпя и просто се чувствах отвратително. Косата ми се справяше и не изглеждаше мазна, но все пак се чувствах като отвратително човешко същество.

Измих зъбите и лицето си. Вдигнах косата си в разрошен кок и излязох от банята. Влязох в хола и видях Хари да лежи там обут само с долнище на анцуг. Той държеше черен телефон в ръцете си, без да откъсва очи от него. Не бях виждал мобилен телефон от цяла вечност, от къде по дяволите имаше такъв? Искам да кажа, че имахме домашен телефон у дома, но не бях виждала мобилен телефон от векове.

"З-Здравей." Измърморих тъй като той не ме погледна.

"Трябва да изтичаш до магазина и да вземеш няколко неща. Имаме нужда от храна." Каза, докато пишеше на малкото устройство, без да обръща внимание на поздрава ми.

"Добре... Имам нужда от някои неща от магазина. Неща, които нямаш." Промърморих, все още нервна да говоря.

Той остана мълчалив за минута, преди да ме погледне с раздразнен поглед. "Ще ми кажеш ли какво или..." Каза той.

"Шампоан, балсам, дезодорант, момичешки неща." Започнах да изброявам.

"Момичешки неща?" Разпита ме той, а аз преглътнах.