Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Десет

Седях в гостната и оглеждах дрехите, които Хари ми беше избрал да облека. Беше къса черна рокля, която наистина не исках да нося. Отидох по-близо до дрешника и разгледах останалите си варианти.

Видях един черен клин и свободен бял потник, с тънки отпуснати презрамки, свалих ги от закачалките и ги оставих на леглото. Хари също ми беше оставил и черен дантелен сутиен и бельо. От къде по дяволите беше взел тези неща? Погледнах и видях, че етикетите все още си стояха, показвайки че бяха чисто нови. И тях не исках да нося.

Реших просто да си остана със сутиена който носех, който беше обикновен и бежов. Но ми трябваше бельо, тъй като нямах никакъв друг вариант. Облякох го заедно с черния клин и белия потник.

Отидох да шкафчето, за да потърся нещо с което да среша рошавата си коса. Чудя се дали той щеше да ми позволи да отида до магазин, за да си купя някои неща. Трябваха ми четка за коса, самобръсначка и такива неща. Имам предвид колко време щеше да ме държи тук преди да осъзнае, че се нуждая от определени неща.

Разрових се из чекмедже пълно със случайни предмети. Едно чекмедже седеше отворено, пълно с книги и малки неща. Намерих четка за коса и се усмихнах на себе си и малката си щипка късмет.

Косата ми не беше в най-добрия си вид, така че взех черния ластик и завързах половината на опашка отгоре на главата ми, оставяйки другата половина пусната.

Наистина се надявах той да нямаше проблем с промяната ми на тоалет. Бях твърде разголена в другия. Това беше по-близо до комфортната ми зона. И освен това, аз никога не нося рокли.

Излязох от стаята, загасяйки лампата преди да сляза надолу по стълбите, до където Хари седеше до вратата. Той погледна към мен и повдигна едната си вежда.

"Не това ти бях оставил." Каза той строго. Боже Господи.

"Беше твърде къса и разголена. Моля те просто ме остави да нося това, Хари." Помолих се.

Той извъртя очи и изпуфтя, "Хубаво. Но само защото и без това вече закъсняваме, заради теб." Той се предаде и се обърна да отвори вратата. Карайки ме да се израдвам мълчаливо зад гърба му.

Излязох през вратата заедно с Хари като той я затвори след нас и я заключи.

Отидохме до асансьора, където аз отново надникнах към отсрещната врата от любопитство. Все още не съм виждала кой живее зад тази врата. Хари каза, че името му е Деймиън, но това не ми даваше особена информация.