Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Седем

Хари Стайлс

"Найл!" Извиках по телефона веднага щом той вдигна.

"Уау какво?" Казва той по телефона, изненадан от силата на гласа ми.

"Току-що получих още едно писмо от Salvation, ще атакуват в следващите 24 часа!" Изиках, докато гледах писмото на бюрото си.

"Какво! Мислех, че нямат намерение да атакуват още седмица! Хари, не сме готови за това!" Каза паникьосано Найл в ухото ми.

"Знам, знам! Добре, по дяволите, трябва да събереш колкото се може повече членове. Не мисля, че ще дойдат до утре вечер, но трябва да се подготвим." Мислих, станал на крака, пускайки долу писмото и излизайки от офиса си, докато телефонът беше до ухото ми.

"Добре, ще се заема. По дяволите, човече." Найл изруга от притеснение.

"Трябва да отида да взема Амелиа, ще се почувствам по-добре, щом разбера, че е в безопасност и с мен. Изпрати ми съобщение, след като събереш някои от мъжете." Заявих, преди да затворя.

Мамка му мамка му мамка му.

Все още не сме готови за тази битка. Salvation бяха казали, че няма да дойдат поне още седмица. Те искаха битка, но сега си даваха нечестното предимство да не сме готови. Те ни прецакваха с това- знаеха, че няма да сме подготвени колкото тях.

Изтичах в стаята си и бързо се преоблякох в дънки и черна тениска, бързо грабвайки якето си и обличайки го.

Трябва да отида да взема Амелия от онзи клуб, няма я от около два часа. Ако бех отворил това писмо по-рано, никога нямаше да я пусна да отиде сама тази вечер. Имам нужда да е пви мен, трябваше да я заведа на безопасно място.

Имам план, имах го от известно време насам.

Знам, че бройката на Salvation се е покачиля, докато нашата намаляваше. Те са по-силни от всякога в момента, а ние ставахме все по-слаби. Трябваше да помисля за най-лошият възможен изход от това нашествие- трябваше да съм подготвен, защото не трябваше да се тревожа само за себе си.

Имам също и нея.

Щях да я кача над земята, щях да я изпратя в къщата край осемнадесетата концесия, където да е в безопасност.

Щях да се сбогувам.

Но сега щеше да се случи по-бързо, отколкото си мислех, и не бях готов да се сбогувам с нея. Но трябваше да съм готов. Ще направя всичко, за да се уверя, че тя ще оцелее, дори това да означава, че аз няма.