Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Двадесет и Шест

Погледнах отново към бутоните на асансьора и това потвърди, че бяхме на последния етаж.

"Какво е това?" Заекнах от страх, когато Хари ме издърпа от асансьора.

Хари мълчаливо ме повлече през студения коридор, където минавахме покрай големите затворени метални врати. От всяка стая, която подминавах, чувах различни шумове. Беше или говорене, или писъци и викове.

Сърцето ми биеше с миля в минута от шумовете, Зейн щеше да ме доведе тук?

Отидохме до една от вратите и Хари спря, за да я отвори с ключ, който извади от джоба си.

"Хари, защо сме тук!" Извиках от страх.

Той отвори вратата, която разкри ужасяваща гледка на мъж, прикован към стената с двете му китки над главата му. Изглеждаше пребит до мозъка на костите си, докато друг мъж в черни панталони и без тениска стоеше пред него с камшик в ръка.

Мъжът се обърна към Хари и разшири очи, "Стайлс, какво правиш тук?" Каза той, докато бърше потта от челото си. Вляво от него имаше маса, на която имаше множество оръжия, всичките покрити в кръв.

Отвърнах глава от окървавения човек, прикован към стената. Имаше кървящи рани и порязвания по тялото си, също и синини около лицето и гръдния си кош.

"Хей Феликс, кой е това?" Каза Хари на плешивия сърдит мъж.

"Това е един от мъжете от онази вечер в бара. Колтън мисля? Майната му, ако знам." Той имаше предвид висящия човек.

"А, един от стрелците? Е, аз просто исках да посетя за малко заедно с Амелиа. Тя се опита да избяга днес." Каза Хари, карайки гърлото ми да пресъхне.

"Бегалка, а? Това е основание за трето ниво." Феликс ме поглежна с тъмна омраза в очите.

"К-какво е трето ниво?" Попитах плахо.

Феликс посочи пребития мъж, висящ на стената, което накара коленете ми да омекнат. Ще ме измъчват ли?

"Да, тя си мислеше, че Зейн ще я измъкне оттук." Обясни Хари допълнително.

"Малик?" Човекът се засмя и поклати глава.

"Повярвай ми, скъпа, Малик щеше да има други планове с теб. Точно като другото момиче, как се казваше? Дженифър? Джули?" Феликс се обърна към Хари, за помощ.

"Джесика."

"Джесика, точно така! Да, държеше я в килия номер четири в продължение на почти шест месеца." Каза ми Феликс.