Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седемдесет и Пет

Хари Стайлс

"Имам нужда да пазиш." Обърнах се към Найл, докато вървяхме надолу към стриптийз клуба.

"За какво? Все още не знам какво правим." Изкикоти се Найл, докато завивахме към сградата.

"Имам малко работа с една от стриптизьорките." Прокарах ръка назад през косата си.

"Каква работа? Все още ли са добре нещата с Амелиа?" Попита веднага с леко притеснение на лицето.

"Да, нещата са добри и не е този вид работа, за който си мислиш. Всъщност трябва да говоря с Канела за нещо свързано с дрогирането на Амелиа." Отговорих, докато хората избягваха зрителен контакт с нас двамата, докато крачехме надолу по пътя.

"О, цялата работа с кетамина, за която ми каза? Още не си разбрал кой го е направил?" Каза шокиран.

"Не и това ме побърква. Убих около дузина души, за да се опитам да хвана правилния. Но наскоро разбрах, че Канела е раздавала кетамин на партито онази вечер. Имайки предвид, че не е популярен наркотик тук долу, това я вкарва в списъка ми." Обясних, докато завивахме към стриптийз клуба.

"Е, защо трябва да пазя?"

"Защото не искам никой да влиза.: Измърморих, докато влизахме в празния клуб. Това място обикновено беше замряло сутрин с изключение на обичайните тъжни пияници, които висяха на бара.

"Хари, Найл!" Кристъл се усмихна, докато вървеше към нас само по сутиена и бикините си.

"Трябва да видя Канела." Прекратих неприятните разговори и преминавам направо към въпроса.

"Ами знаеш къде да отидеш, ще я изпратя там след секунда." Каза тя през фалшивите си устни, сканирайки тялото ми от горе до долу с очите си.

Тръгнах към стаята за удоволствие за първи път от месеци. Изчезнах зад кадифената завеса и видях познатия стол да седи в средата на стаята, място, на което аз винаги седях.

Навлязох в слабо осветената стая, покрита с червени кадифени завеси, и седнах на стола, прокарвайки ръка през косата си. Очите ми обиколиха празната стая и нетърпеливо зачаках. Бях забравил колко миришеше на секс тук.

"Е, и това ако това не е г-н Хари Стайлс." Чух познатия глас на Канела, която влезе през завесите с нейните високи черни обувки. Яркочервеният й прозрачен сутиен и бикини толкова прозираха, че всъщност можех да видя всичко и за първи път това ме накара да се почувствам, сякаш трябваше да извърна поглед. Изкуствено русата й коса беше потъмняла в корените. Яркочервените й устни бяха подпухнали от, предполагам, инжекции, а лицето й беше толкова наклепано с грим, че я караше да изглежда още по-евтина, отколкото си спомнях. Преди съм намирал това за секси? Защото сега като я гледах се чувствам отвратен.