Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четири

След още петнадесет минути чисто мълчание, пристигнахме при малка дървена колиба посредата на нищото. Стомахът ми започна отново да се преобръща, когато колата спря.

Вероятно това беше мястото на което ще умра. След всичко, което преживях, ще свърша убита в колиба в полето.

Високият мъж излезе от колата, тръшвайки вратата след себе си. Той заобиколи, спря се пред колата и просто застана там, взирайки се в мен през предното стъкло. Той след това повдигна края на якето и тенската си и извади пистолет, който беше в колана му.

Изведнъж аз въздъхнах в ужас, когато той извади пистолета и го насочи към колата. Започнах да пищя и затворих силно очите си, очаквайки куршум да полети към мен и да сложи край на живота ми всеки момент.

Чух силния трясък и колата се помръдна, но нищо не ме докосна. Колебливо отворих очите си и го видях да стреля по всяка от гумите на колата, карайки я да се наклони на всяка страна.

Той заобиколи и мина зад колата, правейки същото и с другите две гуми, карайки колата да се наклони още два пъти.

Защо стреляше по гумите?

Тялото ми се вцепени от страх и гръдният ми кош се повдигаше и спускаше забързано. Той бързо мина от моята страна на колата и издърпа рязко вратата да се отвори без да се замисля.

Той се наведе над тялото ми и откопча колана ми. Дишах леко и плахо, заради страха. Лекият аромат на одеколон изпълни сетивата ми, когато дългото му тяло се беше надвесило над моето. Веднъж беше ли откопчан коланът ми, той ме хвана през кръста и ме издърпа от колата, хвърляйки ме през рамото си.

Аз виках и удрях по гърба му с юмруците си. Той затвори вратата на колата и тръгна към колибата.

"Пусни ме!" Извиках, докато сълзи капеха по лицето ми.

"Никой няма да те чуе, скъпа," Каза той спокойно, докато вървеше към входа. Той отвори вратата и влезе. Черните му ботуши тропаха шумно по пода.

Погледнах вътре в малката колиба и видях старо мръсно легло с нощно шкафче, два дървени стола и малка кръгла маса.

Той ме хвърли от рамото си и ме постави върху един от дървените столове. Аз спрях да пищя и просто оставих сълзите си да тръгнат от очите ми и да се спуснат по лицето ми.