Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Едно

Ретроспекция

Отворих очите си, зарани лек трясък, идващ от другата стая. Сърцето ми незабавно започна да препуска и мозъкът ми би червена тревога. Не бях сигурна колко беше часът, тъй като токът беше спрян от седмица, но виждях между прозорците, заковани с дъски, че навън беше тъмно.

Тялото ми се изстреля от леглото и бавно прекосих малката ми стая на пръсти, хващайки бейзболната бухалка от стената. Някой проникваше ли?

Отворих вратата на спалнята си много бавно, като се уверих, че можех да сканирам всяка част от коридора, преди да изляза в него. Чух същия шум и стомахът ми се сви още веднъж; идваше от стаята на Ейдриан.

Изпълзях по малкия коридор към затворената врата на Ейдриан. Сърцето биеше толкова агресивно в гърдите ми, сякаш се опитваше да избухне. Стигнах до вратата му и тихо увих потната си ръка около дръжката, внимателно отваряйки я и погледнах в тъмната му спалня.

Пред очите ми беше Еюдриан, който изтръгваше дъските от прозорците си възможно най-тихо. Внезапно минах от ужасна на объркана за броени секунди, като го гледах, да връща прозореца до първоначалното му състояние.

"Ейдриан?" Оставих бухалката настрани.

Той бързо обърна главата си назад към мен с широко отворени очи и парче дърво между пръстите си.

"Амелиа, какво правиш будна?" Прошепна той нетърпеливо, докато тихо подпираше дървото на стената при останалите.

"Чух шум. Какво правиш? Предполага се, да ги държим там за защита." Измрънках, все още объркана от действията му.

"Имаме нужда от храна, така че отивам да взема малко." Прошепна той направо, докато изтръгваше последното парче дърво.

"Не! Луд ли си?" Извиках, но той моментално се обърна.

„Шшш! Не буди мама и татко. Ще гладуваме така Амелиа. Мама и татко не биха ме пуснали, така че ще трябва да го направя, без те да знаят." Спореше той, докато поставяше и последната дъска на пода.

"Ейдриан, там ще бъдеш убит. Този път мама и татко са прави, не можеш да излизаш там. Семейство Джонсън до нас притежаваха собствена компания за супи и имат огромен запас, който ще споделят с нас." Казах, натоварвайки се. Той не може да отиде, не мога да го пусна.