Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Две

"Амелиа, не можеш да останеш там завинаги." Каза Хари от отсрещния край на вратата ми, като удари няколко пъти с юмруци по нея.

Общо взето не бях излизала от стаята си от два дни, откакто Хари ми каза за Ейдриан. Хари прояви разбиране поне веднъж, което беше хубаво, но знаех, че сега той ставаше нетърпелив от разделението ми.

"Имаш ли нужда от нещо?" Отговорих, когато той отвори вратата и влезе.

"Имам нужда да станеш от леглото, знам, че само премисляш всички тези глупости, но стига стига толкова. Тази вечер излизаме." Каза направо той, докато стоеше в края на леглото ми.

"Хари, не знам дали мога да изляза, може ли, моля те да излезеш сам." Молех се, докато седях с кръстосани крака на леглото си.

"Няма начин. Дадох ти проснранство цели два дни. Разбирам, че беше трудно да чуеш разни неща за брат ти, но трябва да престанеш и да продължиш напред. Тази вечер отиваме в клуба и това ще ти помогне да се разсееш." Каза той строго, преди да тръгне към вратата.

"Намери нещо, което не е грозно, но нищо твърде разголено, миналия път изпитваше границите си с онзи черен гащеризон." Каза той, преди да излезе бързо от стаята, без да ми даде възможност да отговоря.

Не исках да излизам, всичко, което исках да направя, беше да остана тук и да си легна. Нямах нужда да седя с егоистичните му приятели цяла нощ. Прекарах последните няколко дни в размисъл върху брат ми и това ме накара да се усъмня във всичко, което някога съм знаела.

Вече започваше да не ми пука, започвах да осъзнавам, че колкото и да се опитвам да бъда добър човек, това никога нямаше да ми се върне, за да ми бъде от полза. Добрите хора на този свят не получават нищо, докато дяволите на тази земя като Хари могат да живеят както си поискат.

Писна ми.

Станах от леглото и се приближих до дрешника. Наистина не исках да ходя, но може би щеще да е добре да изляза и да се опитам да се позабавлявам. Хари не иска да нося нещо разголено? Съжалявам, но понякога момичетата трябва да излязат от черупката си и това е тази вечер.

Грабнах прозиращото черно боди от гардероба и грабнах сива пола, за да ги комбинирам, това беше рисковано. Определено твърде рисковано за мен, но не ми пукаше в момента. Напъхах тялото си в тоалета и го допълних с подходящ черен чоукър, който беше в чекмеджето. В момента, в който очите ми ме погледнаха в огледалото, веднага се почувствах странно. Мисля, че изглеждах добре? Може би не, но както и да е. Реших да не правя много с косата си, просто я оставих естествено накъдрена. Сложих си лек слой очна линия с просто малко прозрачен гланц за устни, за да накарам устните ми да изпъкнат. Хари ме извика, така че аз бързо обух малките си токчета и излязох през вратата.