Двадесет и Три

1K 32 1
                                    

Отказвах да напусна стаята си за остатъка от нощта, защото не исках да видя мъртвото тяло на пода от твърда дървесина. Надявах се, че Хари щеше да го е махнал по някое време.

Целият сценарий се повтори в главата ми многократно; убийството, спорът, целувката. Всичко просто се превърташе в мозъка ми отново и отново. Имах чувството, че бях преминала през всички онези емоции в побъркания ум на Хари.

Видях го ядосан, видях го да се държи като психопат и го видях да показва привързаност, всичко в една нощ. Беше твърде много за проумяване и определено твърде много за преодоляване. Толкова беше сложен, че беше лудост и той щеше да подлуди и мен със сложността си.

Те са много скрити тайни относно Хари Стайлс и започвах да осъзнавам, че исках да знам тези тайни, но се страхувах от резултата. Знаех, че каквото и да криеше зад студения си външен вид, нямаше да бъде нищо друго освен ужасяваща информация, която само щеше да ме накара да се стархувам още повече от него - ако въобще беше възможно.

Чудех се защо ли ме отвлече? Знаех, че се нуждаеше от прислужница и така нататък, но защо мен? Защо от всички онези хора в онова училище, аз бях тази, която той грабна. Бях на грешното място в грешното време, предполагам - такъв ми бил късметът.

Но все пак, той знаеше много информация за мен, така че не можеше да е бил план в последната минута. Знаеше, че щеше ме отвлече, за кой знае колко дълго.

Все още трябваше да отида на пазар, защото така и нямах шанса вчера след целия стрелящ инцидент. От известно време насам обмислях да отида, но се страхувах да напусна стаята си и случайно да видя тялото, което все още лежеше там. Цяла нощ мърдах и ​​се въртях, мислейки, че онова студеното изцедено тяло лежеше празно на твърдия дървен пода. Работата беше там, че знаех, че не можех да остана в стаята си вечно; така че в един момент щеше да трябва да се изправя срещу него.

Излязох на пръсти от стаята си и пристъпих в студения тъмен коридор. Ръцете ми се скръсти а пред корема ми и бавно задвижих краката си по дъбовия под. Стомахът ми се сви, когато се доближих до края на коридора, приготвяйки се да видя кухото мъртво тяло на основния етаж. Сърцето ми биеше бързо и дланите ми се потяха, когато наближих края на коридора.

Затаих дъх, когато стигнах до края на коридора и до парапета. Плахо погледнах надолу но моментално се успокоих и видях, че тялото вече не беше там.

Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now