Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Девет

"Амелия." Хари извика името ми от другата стая. Изпъшкох и станах от леглото си, отивайки към офиса на Хари, където той седеши зад голямото си бюро с разпръснати документи. Откакто ми разкри какво имаше в кабинета си, сега винаги държеше вратата отворена.

"Да?" Надзърнах с глава в стаята, гледайки състоянието му на стрес.

"Току-що получих телефонно обаждане, че очилата и контактните ми лещи са дошли. Можеш ли да отидеш да ги вземеш? Прекалено съм затрупан от работа." Промърмори той, поставяйки лакти на масата и разтривайки слепоочията си с пръсти.

Нетърпеливо се усмихнах и кинах.

"О, супер, вече дошли?" Казах аз с вълнение.

"Да, за съжаление са." Той изправи устните си в права линия, докато аз бях развълнувана.

"О, не се отчайвай толкова." Засмях се, преди да изляза от стаята и да сляза до входната врата, за да си обуя обувките.

Обух ежедневните си маратонки и излязох от апартамента, сканирайки баркода си, за да заключа вратата след себе си. Лекарският кабинет не беше толкова далеч оттук, така че това винаги беше плюс. Все още бях малко напрегнато от това, че бях сама, но бях сигурна, че всичко щеше да бъде наред. Бях стигнала до заключението, че не можех да вярвам на никого на това място освен на Хари.

И може би бях луда, че изобщо го казвах.

Качих се в асансьора и отидох чак до болницата, като държах главата си ниско и зрителния ми контакт сведен до минимум. Просто наистина не исках никой да говори с мен. Просто трябваше да взема очилата и да изляза.

Влязох в малката болница и отидох на рецепцията. Знаех, че очният лекар беше тук, но наистина не знаех къде се намираше и нямаше да го търся, защото като се познавах, просто щях да се загубя.

Дамата на рецепцията записа нещо на голяма диаграма, преди да спечеля вниманието й.

"Здравейте, извинете, трябва да взема рецепта за очила. Знаете ли къде да отида за това?" Попитах учтиво.

"Да, очният лекар точно е в обедна почивка в момента, така че ако можете просто да изчакате тук за няколко минути, тогава ще Ви се обадя, когато се върне." Инструктира тя и аз кимнах с лека усмивка. Наистина просто исках да вляза и изляза възможно най-бързо, но предполагам, че нямаше да стане така.